12 ноември 2025
С Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по дело № 2/2022 г. Върховният касационен съд (ВКС) прие, че ако имот, купен по време на брак в режим на СИО и платен с пари от влог само на единия съпруг, е СИО /семейна имуществена общност/. Предвид противоречивата практика по въпроса, това решение дава важна насока за подобни казуси. Ако съпрузи закупят имот по време на брака, който се плати изцяло от влог само на единия съпруг, то той не става негова лична собственост. Презумпцията е обратната. Предполага се, че въпреки че влоговете са лична собственост, в този случай имотът е СИО.
След 2009г, с измененията на Семейния кодекс /СК/ влоговете се считат за лична собственост на съпруга-титуляр на влога. Въпреки това обаче не е достатъчно имотът да е закупен със средства от там. Законът предполага, че ако режимът на съсобственост е общност, то и закупеният по този начин имот също ще е СИО. Възможно е обаче тази презумпция да се обори и да се докаже, че имотът е лична собственост. Как и при какви случаи това е възможно, дава тълкувание ВКС.
Съвместен принос и трансформация
Две разпоредби са в основата на този казус:
чл. 21, ал. 4 СК – презумпцията за съвместен принос
чл. 23 от СК – пълно и частично преобразуване (трансформация) на лично имущество при приложим законов режим на общност в имуществените отношения между съпрузите.
И двата правни института имат за резултат изключването на съпружеската имуществена общност за дадено имущество. Това означава, че при съответните правни действия е възможно единият съпруг да докаже, че дадено имущество не е СИО, а негова лична собственост.
Презумпция за съвместен принос
На първо място трябва да се посочи какво по закон може да счете за съвместен принос. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в две групи:
► пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, както и личен труд)
► косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи за децата и работа в домакинството).
Оборването на презумпцията за съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл. 17 СК.
Процесуалното средство за защита е предявяването на отрицателен установителен иск или възражение в срока за отговор на исковата молба. В основата следва да са твърдения, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на конкретния материален обект.
Много важно е да подчертаем, чл. 21, ал. 1 СК изисква съвместен, но не и равен принос. Това много често се пропуска. За да успее да докаже, че липсва съвместен принос, съответният съпруг следва да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството. Няма значение дали причините са от субективен характер (включително фактическа раздяла изтърпяване на наказание лишаване от свобода) или са по обективни причини (не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството).
Трансформация по чл. 23 СК на лични средства
Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лична собственост. Новопридобитото става лично по силата на закона. Тук презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й. Достатъчно е съпругът да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Пример за това би бил имотът да е купен със средства от продажба на лично имущество прибодито преди брака или наследено.
Процесуалното средство за защита тук е положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно право или възражение в срока за отговор на исковата молба. Твърдението е, че претендиращият съпруг е вложил средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния обект. В този случай е напълно без значение и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК.
Кое имущество може да се транформира?
При действието на СК от 2009 г. законовият режим на общност съчетава в себе си съпружеска общност върху вещни права и разделност върху други вещни и/или имуществени права, които остават лични. Напрактика това е частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване. Цели се да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг.
Вещните права, които представляват лично имущество на съпрузите по смисъла на закона са:
– Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение
– вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са СИО.
– движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
– вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
– Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1. Ключовото тук е „изцяло“. Макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване.
Освен вещните права по чл. 22 СК, индивидуално притежание на съпрузите са и други имуществени права: както придобитите преди сключването на брака права, различни от вещните, така и придобитите по време на брака вземания с различен произход. Такива са например възнагражденията и обезщетенията по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждения, награди и др. Когато обаче възмездно придобитите вещи и вещни права са с реализирани средства от вещи за упражняване на професия или със средства от търговска дейност – те нямат предназначението, посочено в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, те не са лично имущество на титуляря.
Характер на средствата в личен влог и годността им за трансформация в лична собственост
Лични на съответния съпруг-титуляр са и паричните влогове. Поради това е възможно еднолично и свободно да се разпорежда с набраните по влоговете си средства. Това, че има право да разпорежда свободно и еднолично с тях обаче не означава, че при всеки случай имот, закупен със средства от личен влог ще стане лична собственост. При приложим за имуществените отношения между съпрузите режим на семейна имуществена общност /СИО/ не е достатъчно плащането на цената на недвижим имот по време на брака да е от личен влог на единия съпруг, за да се приеме за доказано, че има трансформация в полза на съпруга-титуляр на вземането по влога.
ВКС приема, че на влог обичайно се съхраняват както средства, влагането на които би съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК. Такива са например доходи получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно правоотношение. Също и доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др.. Може да се касае също за приходи от продажбата на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на СИО. Такива са и средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК. Само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК.
Характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити. Ако възникне спор за собствеността на придобит имот по време на брака по този начин, в тежест на претендиращия, че е индивидуален собственик на вещта, е да установи, че средствата по влога имат произход от лично имущество. Друг начин за защита на претендиращ индивидуална собственост съпруг е да докаже пред съда, че липсва принос от страна на другия във всичките му, неизчерпателно изброени в чл. 21, ал. 2 СК, проявни форми.
Заключение
ВКС приема че, когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим режим на СИО, имотът е съпружеска имуществена общност. Може обаче да се установи, че е лично имущество. Т.е. тази презумпция /предположение/ е оборима. Или казано по-просто – въпреки че се предполага, че е обща собственост, може по съдебен ред да се установи обратното. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога трябва да докаже изцяло фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество или фактите, оборващи презумпцията за съвместен принос.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация за имуществени отношения по време на брак, делба, медиация и други въпроси, се свържете с мен на посочените контактни форми.
