Давността за обезщетението до 6 заплати тече от уволнението

В едно от последните си тълкувателни дела, ВКС поясни, че давността за обезщетението до 6 заплати тече от уволнението. Това решение № 3/2024 г., постановено на 23 февруари 2026 год. То се наложи в резултат на противоречива практика на съдилищата по отношение на началния момент на давността за търсене на обезщетение за незаконно уволнение. Част от съдиите споделяха възприетото от мнозинството в Гражданската колегия виждане, че срокът тече от датата на уволнението. В ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС е прието, че вземането по чл. 225, ал.1 КТ е изискуемо от деня на уволнението. Това е началото на давностния срок. Според други състави обаче, давностният срок за предявяване на иска по чл. 225, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) започва да тече от момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно.

Какво казва Кодексът на труда?

Обезщетението намира своето правно основание в Чл. 225. (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Сроковете, в които се подават съответните искови претенции пред съда са уредени в Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

1. едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2.
2. 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен – по всички останали трудови спорове.

Именно в третата хипотеза попада искът за обезщетение за оставане без работа до 6 месеца.

Що е то давност и от кога тече по принцип?

Погасителната давност  води до прекратяване на възможността да се търси изпълнение на дадено задължение по съдебен ред след изтичането на определен от закона срок.  По своята същност е период от време (срок), с изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение. Това не пречи кредиторът да изпълни погасено по давност задължение, но това може да се случи само по добра воля.

Общата уредба на погасителната давност е в ЗЗД (чл.110 – чл.120). В КТ (чл.358) е уредена специална погасителна давност, която изключва прилагането на общата по ЗЗД. Като период от време погасителната давност има начало и край. Според общия принцип преди правото да може да бъде упражнено, давност не започва да тече.  Този принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл.358, ал. 2, т. 2, изр.1 КТ. Според него погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Оттук  ВКС извежда, че в  специалната разпоредба от КТ е възприет изцяло общият принцип и началото на давността и изискуемостта на вземането на кредитора. Това е моментът, от който може да се търси изпълнение.

Моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение като незаконно не е определен в Кодекса на труда като начало на давността за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя е една от трите предпоставки за присъждане на обезщетението. Няма как обаче да се приеме, че давността започва да тече именно от този момент.

Давността за обезщетението с до 6 заплати тече от датата на уволнението

Предвид че при съдебна претенция, искът за обезщетение в размер на до 6 заплати следва съдбата на главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно, логичният извод е, че давността започва да тече за тях от един и същи момент.

„Безспорно е, че законността на уволнението се преценява към момента на извършването му. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. При неговото уважаване конститутивното действие на решението има обратна сила – прекратяването на трудовото правоотношение се счита за незаконно към момента на извършването му, а не към момента на влизане в сила на съдебното решение. Отделно от това правото на обезщетение може да стане изискуемо и без съдебно разрешаване на спора – по реда на чл. 344, ал. 2 КТ при отмяната на уволнението като незаконно от самия работодател. Постоянна е и практиката на ВКС, че при предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т .З КТ, при условията на кумулативно съединяване, обезщетението се присъжда за периода на оставане без работа едновременно с отмяната на уволнението като незаконно, а не след влизане в сила на решението по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. „

Признаването на уволнението за незаконно е предпоставка за основателност на иска за обезщетение, но не и за начален период на давността

Върховните съдии напомнят, че КТ не поставя вземането за обезщетение нито в зависимост от сбъдване на условие, нито го обвързват с отлагателен начален срок. Шестмесечният срок е въведен като максимален период за изчисляване на размера на обезщетението. Той се брои от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако през цялото или през част от времетраенето му работникът или служителят твърди, че е останал без работа по трудово правоотношение или работи по такова с по-ниско възнаграждение от загубеното поради незаконното уволнение, той е активно легитимиран да предяви иска по чл. 344, ал.1, т. З КТ. Не е длъжен да изчака изтичането на по-дълъг или по-кратък период от време, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо незаконното прекратяване.

Признаването на уволнението за незаконно от съда или от работодателя, е предпоставка за основателност на осъдителния иск за обезщетение. Не следва признаването на иска за незаконното уволнение за основателен обаче да бъде обвързан началния момент, от който да започва да тече давността за иска за обезщетение.

Какви вреди репарира обезщетението по чл. 225 и как този момент се свързва с давността?

Най-често искът за обезщетение се предявява заедно с иска за незаконност на уволнението. Няма законова пречка ищецът да претендира обезщетение за бъдеще време. Вземането на работника или служителя възниква от момента на неизпълнение на задължението на работодателя да се въздържа от незаконно уволнение и става изискуемо от този момент. По своето естество извършването на незаконно уволнение представлява едновременно неизпълнение на две основни задължения на работодателя съобразно чл.124 КТ към работника или служителя. Той, без да има законно основание, спира да му осигурява уговорената работа и спира да му заплаща трудово възнаграждение за нея. Това причинява вреди под формата на пропуснати ползи за работника или служителя. Именно тези вреди, но в ограничения от законодателя размер във времето, цели да обезщети вземането по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ.

В обобщение Върховните съдии приемат, че на основание чл. 358, ал. 2, т. 2, изр.1 КТ началото на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е денят на прекратяване на трудовото правоотношение. 

Важно е да се подчертае, че „Давността за вземането за обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ не започва да тече в различен момент за всяка отделна част от шестмесечния период, за който се дължи обезщетението, тъй като задължението на работодателя нито е периодично, нито е такова, изпълнението на което се осъществява на части по волята на страните. То не е обезщетение за отделни периоди, а е едно – за не повече от шест месеца“.

Особено мнение

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че трима съдии за разписали решението с особено мнение. Според тях, давността следва да започне да тече от момента на постановяване на решението за незаконно уволнение. Именно от този момент напрактика за работодателят възниква и задължението да заплати това обезщетение в размер до 6 брутни работни заплати.

Когато се касае за парични вземания,  вземането се счита за изискуемо от момента, в който по него е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. „Ясно е, че до влизането на съдебно решение за признаване на основателността на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ не е настъпил деня, в който за работодателят да е възникнало задължение за изплащане на вземане по чл. 225, ал 1 КТ. Това е вярно, тъй като до указания момент не е налице ликвидно и изискуемо вземане.

Мотивите на особеното мнение

Именно в момента на влизане на съдебно решение за признаване на основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ настъпване на този факт започва да тече 3-годишният давностен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Само от посочения момент занапред работникът или служителят може да разполага с определена сигурност, съответно увереност и оправдани очаквания, относно основателността на предявявания от него иск за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ.

Според тримата съдии, всичко това има изключително важно значение с оглед на вероятността за работника или служителя да възникнат неблагоприятни правни последици – парични задължения с кредитор работодателя – в случай на отхвърляне на иска му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предявен преди влизане в сила на решението за отмяна на уволнението като незаконно. Така, според съдиите, е много вероятно работникът или служителят да бъде осъден от съда да заплати разноските, които работодателят е сторил за заплащането на възнаграждение на неговия процесуален представител.

При отговора на въпроса, че давността по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ започва да тече от момента на самото уволнение, би се оказало, че 3- годишният давностен срок е изтекъл преди да настъпи конститутивното действие на съдебното решението, с което уволнението се обявява за незаконно и се отменя. Съответно и преди да е станал безспорен фактът, че обратната сила на съдебния акт, вземането по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ е възникнало и е настъпила негова изискуемост.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация по трудовоправни въпроси, се свържете с мен на посочените контактни форми.