Деклариране на касови наличности и вземания – новите моменти по ЗДДС

Миналата година  бяха приети някои съществени промени в Закона за данъка върху добавената стойност  /ЗДДС/ относно задълженията на дружествата за деклариране на касови наличности и вземания от някои физически лица. Измененията са направени със Закона за държавния бюджет за 2023г, и са публикувани в Държавен вестник  бр. 66 от 2023 г. Често множество нарушения от данъчен характер се криеха или правила се заобикаляха чрез наличностите в касите. Не рядко органите установяват само цифрови изражения без парични наличности при ревизии. С оглед да не се натрупват прекалено големи суми по касови наличности и с цел изсветляване на капиталите на фирмите, се въведе задължение за деклариране на касови наличности и вземания над определени стойности. Също така се цели осигуряване на  прозрачност при отчитане на фирмените касови наличности и съответно засилен текущ контрол както вътре в самото дружество, така и от данъчните органи. Беше въведена нова алинея 10 на чл. 123 от ЗДДС, която е в сила от 01.07.2023г. Съгласно текста й, на всяко тримесечие касата и определени вземания подлежи на деклариране, ако надвишават определена сума. Досега това се правеше с годишните финансови отчети или се установяваше от данъчните органи в хода на данъчни производства.

Кой е задължен да декларира касови наличности

За да възникне задължение за дружество да декларира касова наличност и вземания, трябва:

1. Дружествата да са регистрирани по задължение или по избор по ДДС към датата на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО,
2. Дружеството следва да е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗС), което включва:
   търговци по смисъла на Търговския закон, включително клонове на чуждестранните търговци;
   2. местни юридически лица, които не са търговци;
   3. бюджетни предприятия;
   4. консорциуми по смисъла на Търговския закон, дружества по Закона за задълженията и договорите, съвместни предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
   5. фондове за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
   6. търговски представителства;
   7. чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава членка на Европейския съюз или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
3. общият размер на паричните наличности на каса и вземания от посочените категории физически лица да надхвърля 50 000 лева в края на календарното тримесечие.

Трите условия трябва да са налице едновременно, за да възникне задължение за деклариране.

Какво подлежи на деклариране

На деклариране по новите правила подлежат данни от текущата  счетоводна отчетност относно:

1. 1. сумата на налични парични средства в касите – това са всички парични средства в брой, които дружествата държат на разположение. Те са длъжни да водят и отчитат касовите си наличности, съответно трансакции, като това задължение е по отношение на операции в лева и чужда валута.
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Процедура и срок

Задължението за деклариране на касовата наличност и вземания възниква в края на месеца, следващ съответното календарно тримесечие, към края на което прагът от 50 000 лева е надминат.

Декларирането става чрез подаването на ново Приложение 4 към Декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Лицата, които нямат задължение за подаване на декларацията по ЗДДФЛ или ЗКПО, следва да я подават само за целите на декларирането на касовите наличности и вземания от физически лица.

Санкции

В края на годината, с последващо изменение на ЗДДС – обнародвано в ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., са въведени и санкции в случай на неподаване или подаване на грешни данни съгласно новата разпоредба  на чл. 123 ал. 10.

чл. 192а от ЗЗДС предвижда:

• имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. за лице, което, като е длъжно, но не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове.
• В случай на повторно нарушение приложимата глоба е в размер от 2000 до 10 000 лв.

Следва да се има предвид, че вземанията от физически лица, които подлежат на деклариране спрямо разпоредбите на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, могат да се квалифицират като скрито разпределение на печалбата съгласно разпоредбите на ЗКПО. Ако бъде установено такова нарушение, предприятието може да подлежи на санкции, включващи административна глоба в размер на 20% върху размера на сумата, считана за скрито разпределена печалба. Също така могат да се удържат допълнителни 5% данък при източника при квалифициране на тези суми като дивиденти и лихви за забава. Освен тези парични изражения, посочените санкции се третират като непризнати разходи за целите на облагане с корпоративен данък.

Предвид изложеното и немалките санкции, които законът предвижда, е препоръчително задължените лица да следят стриктно салдата по касите и размерите на вземанията на посочените лица. В случай, че сумата надвиши 50 000 лв, да изпълнят в срок и точно новите си задължения за деклариране.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.