Завещание

Законът за наследството определя две форми на наследяване – по закон и по завещание. В практиката завещанията все още не са  често срещани и преобладаващо кои са наследниците на починалото лице се определя изрично от закона. Чре завещанието  изрично се изявява последната воля на едно лице какво да се случи с неговото имущество след  смъртта му. Трябва много сериозно да се наблегне, че тази воля е ограничена от закона. В никакъв случай не може да се обезнаследи наследник със запазени части чрез завещание, тъй като дори и това да бъде сторено, подобно завещание противоречи на закона и може успешно да бъде оспорено пред съда.

Възможните наследници по завещание и заветници от своя страна не са изчерпателно посочени, и те могат да доста широк кръг от лица. Ясно е определено обаче кой може да завещава.

КОЙ МОЖЕ ДА Е ЗАВЕЩАТЕЛ И ЗАВЕТНИК

Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

Обичайно с наследници по завещание се свързват лица, различни от наследниците по закон, но всъщност често те са именно тези – наследници по закон. В подобни хипотези наследодателят желае да укаже кой какво точно да наследи или пък се прави незаконосъобразен опит да се обезнаследи някой от наследниците по закон. Мнозина обаче не знаят, че това е юридически невъзможно, тъй като основната група наследници по закон притежават съответни запазени части, които не могат да се нарушават.

Все пак трябва да се отбележи, че заветници могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, включително и юридически лица и държавата. Много често се прави завещание в полза на фондация, която обичайно и се учредява именно със самото завещание.

Малко позната възможност е, че по завещание може да наследява и още неродено дете. Достатъчно е да е заченато при откриване на наследството и е родено способно да живее.

ЗАПАЗЕНИ ЧАСТИ

Законът за наследството изрично посочва, че обект на завещателни разпорежадния може да е само имуществото, което се намира извън запазената част на най-близките наследници на завещателя  – низходящи, родители или съпруг. Размерът на запазената част на всеки един наследник е законово определена в чл. 29 ЗН като дробна част от цялото наследство

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

при едно дете или низходящи от него – ½

при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е:

1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

С всяко имущество, извън тези запазени части, наследодателят може свободно да се разпорежда за след своята смърт чрез нотариално или саморъчно завещание.

Ако се накърни някоя запазена част изцяло или отчасти, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска от съда намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Искането за възстановяване на запазена част от наследството има за предмет възстановяване на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт.

ПРЕДМЕТ НА ЗАВЕЩАНИЯТО

Завещателят може да се разпорежда както с цялата част от разполагаемото си имущество, така и с отделни негови части. Могат да се завещават както недвижими имоти, така и движими вещи, парични средства или интелектуална собственост. Предмет може да е абсолютно всичко, което завещателят притежава, без ограничения, стига да е в рамките на разполагаемата част. Това може да стане в полза на едно или повече лица, както и да се определи кой точно какво да получи. Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан. Възможно е завещателните разпореждания  да бъдат направени под условие или тежест, стига те да са възможни.

ФОРМА НА ЗАВЕЩАНИЕТО

Две са формите на завещанието – саморъчно и нотариално, като и двете имат еднаква правна стойност.  

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.

Много е важно подписът да бъде поставен СЛЕД завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде съхранявано от самия завещател, от трето лице или предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. При всички случаи, ако никой не е поне известен за наличието му, вероятността да не бъде открито след смъртта е голяма и така последната воля няма да бъде изпълнена.

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Трябва обаче да се знае, че не всеки може да е такъв свидетел. Например свързани с нотариуса или участващите в производството лица не могат да свидетелстват при съставяне на завещание пред нотариус.

Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Означава се мястото и датата на съставянето и завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.  Възможно е да има причина, поради която завещателят да не може да се разпише – частична парализа, силен тремор или друго. След указване на причината за невъзможността, нотариусът отбелязва и това негово изявление преди прочитането на завещанието. В случаите, в които завещателят не може да изпише завещанието собственоръчно и да се разпише, остава възможността за съставянето на нотариално такова.

ОБЯВЯВАНЕ НА САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира  саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, то обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. Ако саморъчното завещание,  предадено за пазене на нотариус, то може да бъде взето обратно,  само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър

ВЕДНЪЖ НАПРАВЕНО, МОЖЕ ЛИ ЗАВЕЩАНИЕТО ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНО ИЛИ ИЗМЕНЕНО?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя от него. Това може да стане изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Последващо завещание, което не отменя изрично по-ранното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник:

• умре преди завещателя
• или се окаже недостоен,
• или се отрече от наследството или от завета.

Разбира се, саморъчното завещание може и конклудентно да бъде отменено чрез унищожаването му от завещателя например.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО

 Според чл. 42 от Закона за наследството,  завещателното разпореждане не поражда никакви правни последици когато:

– е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание (виж по-горе относно правото на едно лице да наследява);

– при съставянето на завещанието не е спазена процедурата при нотариалното завещание и не е спазена формата на саморъчното завещание.

– завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Същото важи и при невъзможно условие или срок.

Прогласяването на нищожността на опороченото завещателно разпореждане не е ограничено със срок и може да бъде направено във всеки един момент.

Завещателното разпореждане е оспоримо поради унищожаемост, когато:

– е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (относно завещателната дееспособност виж по-горе), и

– е направено поради грешка, насилие или измама.

Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта. Във всеки случай и с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.

Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен чрез посочените контактни форми.