Завещание заради положени и за бъдещи грижи, не е нищожно

Върховният Касационен съд постанови ново Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 21.01.2025 г, според което  завещание заради положени и за бъдещи грижи, не е нищожно.

Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на Второ гражданско отделение на ВКС, направено с определение по гр. д. № 3267/2022 г. . Налице е  противоречива практика на състави на ВКС. Причината за тове е разпоредбата на чл. 42, б. “в” от Закона за наследството (ЗН). Същият предвижда нищожност на завещателното разпореждане само когато то или единственият мотив, изразен в него, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Дали единствен мотив да получи и бъдещи грижи от заветника е основание за нищожност на завещанието е именно въпросът, който разглежда върховният съд

Противоречивата практика

Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Мотивите имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е действително. Когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за вече положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. “в” от Закона за наследството. Това е становището, застъпено от една група решения.

В противен смисъл са други решения. Според тях, очакванията на завещателя за “доглеждане” води до нищожност на завещанието. Подобен мотив противоречи на безвъзмездния му характер.

Какво постановява ВКС?

В мотивите си върховните съдии указват, че съгласно чл. 26, ал. 1, предложение последно от Закона за задълженията и договорите, сделките с неоткрито наследство са нищожни. Законодателят обаче е предвидил изключение от това правило в ЗН чрез завещанието. То е едностранна сделка. С нея завещателят се разпорежда със свое имущество в полза на друго лице или лица за след смъртта си. Като едностранна сделка то не обвързва юридически бенефициента. Той  може и да не приеме наследството по завещанието. Не обвързва и завещателя, защото във всеки един момент той може да го отмени или измени.

Завещанието е безадресна сделка, която не изисква приемане от насрещна страна. Често ползващият се от завещанието не знае за него или  продължава да се грижи за завещателя и след отмяна на завещанието. По дефиниция завещанието не е акт на насрещно възмездяване на получено, не предполага авансиране на имуществена облага на завещателя или еквивалент на такава. При завещанието като едностранна сделка, за разлика от договорите, няма размяна на блага между две страни. Няма и насрещна престация, а само едната страна предоставя облага на другата. Това обаче не изключва възможността завещанието да е направено с благодарствен мотив.

Важни ли са мотивите за завещанието?

Мотивът – причината, която е накарала завещателя да състави завещанието, е основанието на тези сделки.  Както вече отбелязах, мотивите са важни, доколкото се преценява действителността на волеизявлението на завещателя и спрямо тях. „Мотивите, изразени в завещанието, разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Те  могат да са най-разнообразни, както отбелязва съда. Мотивите могат да се отблагодари, да се възнагради, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се. Възможно е и да е да се въздаде справедливост или да се накаже безотговорният. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. „

Важно е, че мотивът има значение при тълкуване волята на завещателя, само ако е изразен в съдържанието на завещанието. Затова „Мотив, който противоречи на закона или на морала, но не е изразен в съдържанието му, не води до нищожност на завещанието“.

Законът – чл. 42, б. „в“, чл. 43, ал. 1, б. „б“ от ЗН, придава правно значение на мотива за действителността на тази сделка, само ако е изложен в съдържанието на завещанието. Важно е да се подчертае, че до нищожност на завещанието може да доведе само мотив, който противоречи на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Благодарствен мотив и на очакване за грижи и добро отношение и в бъдеще, изразени в съдържанието на завещанието, не дава достатъчно основание да се приеме, че завещанието е добило възмезден характер и по този начин противоречи на закона. Съдът приема, че поне един мотив следва да е законосъобразен, за да не се компрометира завещателното разпореждане.

Решението

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на бенефициента да го гледа и издържа до края на живота му. Това нарушава принципът за безвъзмездност. Приема се също, че завещание, направено в знак на благодарност за полагани в момента или за положени до съставяне на завещанието грижи, не е нищожно, ако в него не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с разпореждането завещателят е вменил задължения за бъдеще време, които да имат материален израз.

Обаче „Завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б.“в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане“. Освен това в практиката се приема, че благодарността на завещателя не трябва да се възприема като осигуряване на материален еквивалент за този, който е полагал грижи за него, а следва да се преценява като мотив за изготвяне на завещанието.

Обобщение

Предвид факта, че предмет на тълкувателното дело е завещание, в което са посочени и вече положени, и бъдещи грижи, съдът стига до извода, че „поради наличие на благодарствен мотив, дори да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е действително.” Това е така, защото е обусловено от поне два мотива, които заедно предопределят волята на завещателя.

Изрично е записано, че в този случай очакването на завещателя този, на когото е завещал, да се грижи за него или да му помага, не е в противоречие със закона.

„Това очакване не създава право на завещателя да иска реално изпълнение. Неприложим е и редът за разваляне на договорите – при нереализиране на очакваното, завещателят може винаги да отмени завещанието, за което посоченото в завещанието лице може да не узнае.

Завещание с изразен мотив за очакване наред с полаганите грижи да се полагат такива и за в бъдеще, не противоречи и на добрите нрави, разглеждани като морално-етични възгледи и правила за поведение, които се споделят от по-голяма част от обществото“, отбелязават върховните съдии.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация относно трудови договори и съобразяване с новите изисквания, се свържете с мен на посочените контактни форми.