Задължителна медиация по съдебни спорове

Миналата година бяха гласувани важни изменения в Закона за медиацията,  обнародвани в извънреден брой № 11 на Държавен вестник. Те ше влязат в сила на 1 юли 2024г. Самата медиация е все още непопулярна и рядко използвана, особено по висящи дела, въпреки че почти във всеки доклад по определени дела, съдът насочва страните към медиация. Определен тип спорове имат голям шанс да бъдат разрешени чрез тази процедура. Така съдът ще бъде облекчен откъм натовареност, а страните по-бързо и безболезнено биха могли да стигнат до взаимоудовлетворяващо ги разрешение. Именно поради това и в изпъление на европейските регулации, се прие и най-значителната промяна в закона. Тя касае провеждане на задължителна първа среща по медиация по шест вида висящи съдебни дела. Съдът ще е задължен да изпращата страните към медиация и в още 12 други случая, но с право на преценка.

КОГА първата среща по медиация ще е задължителна по висящи дела?

Съдът, без да има право на преценка, ще задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата /втора фаза/;
4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

КОГА съдът ще има право на пренка  дали да насочи страните към първа среща по медиация?

Съгласно промените, при по-голяма група от казуси,  съдът може /по своя преценка/ да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
6. издръжка;
7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Конкретна разпоредба в ГПК – чл.140а (3) –  посочва критериите, по които съдът ще преценява дали спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:

1. между страните са налице трайни отношения;
   2. между страните се водят или са водени няколко дела,които имат връзка помежду си;
   3. по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;
   4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
   5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
   6. основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
   7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Задължителността на медиацията всъщност представлява само задължение за участие в първа среща по медиация. Също така тя не е и абсолютна, тъй като са предвидени и изключения, при които, според 140а (4) ГПК, съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато:

1. процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
   2. първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;
   3. ответникът признае иска;
   4. страна по делото е държавата или държавно учреждение;
   5. страна по делото е потребител,с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
   6. по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.

 КОЙ И КЪДЕ ще провежда задължителните срещи по медиация?

Медиацията ще се провежда в специални центрове към окръжните съдилища, а  медиатори по висящи съдебни спорове могат да са само юристи и само медиатори към съдебните центрове. Медиаторът по конкретното дело ще се определя от Съдебния център, освен ако страните изрично не са посочили по общо съгласие конкретен медиатор или медиатори.

ВРЕМЕТРАЕНЕ на медиацията

Медиацията в съда ще продължава от 1 до 3 часа, за не повече от 2 месеца, като по съгласие на страните може и двата срока да се продължат,

Съдът може да насочи към медиация във всяко положение на делото след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и до приключване на съдебното дирене. Съдът може да задължи и страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в съответното производство. Въззивният съд също може да насочи към медиация – независимо дали такава е била вече проведена в първоинстанционното производство.

СПОРАЗУМЕНИЕТО

При постигане на споразумение по време на медиацията, същото ще може да бъде одобрено като съдебна спогодба от съда, пред който е висящо делото в 7-дневен срок от подаването на заявлението до съда.

Друго важно нововъведение е предвидено в чл.18 ал.2 от Закона за медиацията, според който съдът ще одобрява и споразумение. То съдържа и допълнителни въпроси, по които страните са се споразумели, дори те да са извън предмета на делото.  

 РАЗНОСКИ, САНКЦИИ И СТИМУЛИ

 Страните не внасят авансово разноски за тази процедура. Те се поемат от съдебния бюджет, като след това се възстановяват, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска.

Страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата по задължителна медиация – ще дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските поети първоначално от бюджета на съда, ако страната е загубила делото. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, таксите и разноските остават върху тях, както са ги направили, а разноските заплатени от бюджета на съда, се заплащат от тях поравно.

Предвиден е  и добър стимул, особено при дела с не малък материален интерес, тъй като при постигане на споразумение в процедура по медиация по висящо съдебно дело (по чл. 140а и 140б от ГПК) – ¾ от внесената държавна такса ше се възстановява на ищеца.

Промените са наистина съществени и водят към алтернативен опит за разрешаване на висящи съдебни спорове между страните. Медиацията в съдебна процедура ще разтовари съда, може да спести разходи на страните, време за дълги съдебни процеси и по възможност ще съхрани нормални техните отношения.

Разбира се, остава непроменено, че страните доброволно могат да бъдат подпомогнати от независим медиатор, вписан в регистъра на медиаторите, за разрешаване на спора и преди той да бъде отнесен към съда, по тяхно искане.

Детайли по измененията и изискванията към задължителната медиация следва да се уредят със специална Наредба. Проект за такава беше публикуван на сайта на Висшия съдебен съвет за обществено обсъждане и с краен срок за становища до 26 октомври 2023г. Скоро се очаква да бъде приета и самата Наредба за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация. В нея се определят изискванията към медиаторите в съдебните центрове.

КОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪДЕБЕН МЕДИАТОР?

За медиатор към съдебен център може да бъде вписан юрист, за разлика от медиаторите, вписани в регистъра на медиаторите, който могат да бъдат с най-различни професии.  Юристът трябва да не е осъждан за престъпление от общ характер, да не е лишен от право да заема професия или дейност. Освен това трябва да е завършил успешно курс по обучение за медиатор и да е вписан в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и е минал успешно допълнителен подбор. Този допълнителен подбор ще се състои в оценка на професионалните знания и умения на медиатора в областта на медиацията и проверка на мотивацията и на опита в професионалната сфера, в която работи кандидатът, въз основа на представени от тях документи, писмен тест и събеседване.

Подборът ще се извършва за всеки отделен съдебен център. Когато медиаторът желае да бъде приет към повече от един съдебен център, той ще трябва да участва в подбора, организиран за прием към всеки един от центровете. За обществено обсъждане бе публикуван и проект на Наредба за структурата и организацията за дейността на съдебните центрове по медиация.

Тридесет лева размерът на предвидената в проекта такса за администрирането на процедура по медиация към съдебен център по инициатива на страните. Възнаграждението на медиатора е 100 лв. На час. Заплащането за три часа от първата среща се поемат от съдебния бюджет. Какво окончателно ще бъде прието като правила и размер на възнаграждението, предстои да научим след приемане и влизане в сила на Наредбата.

Ния Гичева е сертифициран медиатор, вписана с регистрационен номер 20230309001 в Регистъра на медиаторите към Министерство на правосъдието.

В случай, че желаете да научите повече за медиацията като способ за доброволно разрешаване на спорове или искате  да проведете процедура по медиация, свържете се с мен на посочените контактни форми.