Защита на търговската тайна

В последните години е много актуално как да се осигури адекватна защита на търговската тайна. Все повече компании разработват и развиват иновативни бизнес модели, имат свое ноу-хау и така придават допълнителна стойност на своя бизнес. Как и каква защита на търговската тайна обаче да приложим така, че да гарантираме действително ненарушаването й – е тема от съществено значение. Най-често използваните средства – Декларация за поверителност /Non-disclosure agreement – NDA/ и общи клаузи за конфиденциалност, сами по себе си са крайно недостатъчни. За да осигурим високо ниво на защита, следва да имаме ясна и последователна политика и правила в тази посока.

През 2019г се прие и специален закон по тази тема – Закон за защита на търговската тайна, обнародван в ДВ на 05.04.2019 г.  С него се транспонира Директива (ЕС) 2016/943  относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Тъй като в различните държави защитата и уредбата бе крайно различна, ЕС издаде тази Директива с цел уеднаквяване в определена степен на защитата на търговската тайна. Приетият Закон урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, осъществявана по съдебен път в производство по граждански дела.

Какво е търговска тайна?

За да осигурим адекватна защита, следва на първо място да знаем какво според закона представлява търговската тайна. Легалната дефиниция откриваме на две места:

• В Закона за защита на конкуренцията: 1, т.9 от Допълнителните разпоредби “Производствена или търговска тайна” са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

Това определение е крайно общо и не съдържа достатъчно индивидуализация. От него става ясно обаче, че има няколко елемента:

• Обективен – факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност
• Субективен – чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

В Закона за защита на търговската тайна се съдържа доста по-добра дефиниция. Съгласно нея, търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна.

Какво за предприемем, за да защитим търговската си тайна?

1. Определяне какво е търговска тайна

Следвайки определението на закона, на първо място трябва дефинираме коя търговска информация, ноу-хау и технологична информация възприемаме като своя търговска тайна. Обща дефиниция от типа на „ Конфиденциална е всяка информация станала известна при или по повод …“ не е приемлива. Всъщност практиката е в обратната посока и счита например, че бланкетното определяне като тайна на всичко, станало известно във връзка и по повод упражняване на поетите с договора за възлагане на управление функции, не притежава характеристиките на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на цитираната разпоредба. Решение № 608 от 30.05.2013 г. по преписка вх. № КЗК – 1235 / 2012 г., (закрито заседание) на Комисията за защита на конкуренцията.

Също така работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите.

КЗК и съдебната практика, въвеждат изискване информацията, която ще се защитава, да е конкретно описана от притежателя си. Предварително е нужно да се определят конкретните факти, данни, решения, информация и други, които са свързани с търговската ни дейност, и чието запазване е в наш интерес Необходимо е конфиденциалната за дружеството информация да е конкретизирана и посочена като търговска тайна на предприятието. За да се защити адекватно тайната, следва боравещите с нея да са наясно, че това е търговска тайна и да се въздържат от неправомерното й разкриване и използване. Тези, които работят с такава информация, е важно да знаят коя точно информация трябва да бъде третирана като конфиденциална. “Широко разпространената практика на предприятията да определят цялата създадена, използвана, обработвана от тях информация за търговска тайна не следва да се приема като търговска тайна по смисъла на ЗЗК, каквато е и практиката на КЗК.” (Решение 768/21 по преписка 15/21).

 Установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, е свързано със задължителното представяне от страна молителя на доказателства за това кои” факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност” са приети от него за производствена и/ или търговска тайна, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. / Решение № 1806 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 10062 / 2022 г. на Върховен административен съд/.

 Същевременно няма законова разпоредба, която не позволява едно дружество да определи цялата своя информация и ноу-хау за търговска тайна. Стига, разбира се, тя да отговаря на другите изисквания на закона, а именно – да е тайна, да има търговска стойност и да са предприети мерки за нейната защита. Важно е всичко това да е налице кумулативно. Най- често се изпуска последната част и не са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Индивидуализацията е наистина важна за добрата защита. 

2. Мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Важно за защита на търговската тайна е не само декларация в този смисъл, а реални действия в тази посока. Какви примерно биха могли да са те:

• Въвеждането на специални стандарти, правила и вътрешни процедури
• Издаване на нарочни заповеди за осигуряване на защита на информацията, представляваща търговска тайна.
• Провеждане на въвеждащи и последващи обучения на служителите, чиито трудови функции изискват или предполагат боравенето със защитена търговска тайна. Важно е да се определят лицата, които имат достъп до тази информация и същите да бъдат запознати със задължението им да я опазят.

Обобщено, за да има адекватна защита на търговската тайна, търговецът трябва да определи какво той счита за търговска тайна в дейността си, да доведе това до знанието на служителите или работниците и да предприеме нужните действия в тази посока. Добре е това да се случи с нарочен акт. В него следва да се определя коя информация е поверителна и ясно да се забранява използването й.

Придобиване и използване на търговската тайна.

За да успеем да защитим търговската си тайна от неправомерно използване, трябва да определим кога и как тя е придобита правомерно на първо място. На следващо – следва да уточним кое използване би било правомерно и кое не.

Придобиването на търговска тайна е правомерно, когато е извършено:

1. чрез независимо откритие или създаване;
2. чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил предоставен на разположение на обществеността или е законно притежание на придобилото информацията лице, което не е правно задължено да ограничи придобиването на търговската тайна;
3. чрез упражняване на правото на информация и консултация от страна на работници или служители или техните представители в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство;
4. по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Ако придобиването и използването на търговската тайна е със съгласието на притежателя, то е правомерно. Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател обаче се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:

1. нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
2. друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:

1. придобило неправомерно търговската тайна, или
2. нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
3. нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се смята за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването и лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.

Защита на търговската тайна пред компетентните органи

При нарушаване на търговската тайна, потърпевшите могат да потърсят защита и отговорност чрез КЗК или по съдебен ред.

Защита на търговската тайна през Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/

Установяването на нарушения, налагането на санкции и принудителни административни мерки за узнаване, използване или разгласяване на търговската тайна при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика се извършва при условията и по реда на Закона за защита на конкуренцията. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията не са пречка за осигуряване на защита срещу неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна при условията и по реда на Закона за защита на търговската тайна.

На първо място може да се потърси отговорност по Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/  пред Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/

Съгласно чл.37 от ЗЗК – „забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика, както и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана“.

Отговорността може да се търси от друг търговец, който в дейността си използва информация, представляваща търговска тайна, неправомерно придобита, използвана или разпространена от друго дружество, което е със същата или сходна дейност.

Правомощията на КЗК при доказано нарушение е да налага имуществена санкция и постановява преустановяване на нарушението. Не може да присъжда обезщетение на увредения търговец. КЗК може обаче да глоби физическото лице, което е спомогнало за неправомерното придобиване, използване и разпространение на фирмената тайна. Това се отнася за случаите, когато лицето е работило или управлявало дружеството, от което е изтекла тайната.

 Защита на търговската тайна по съдебен ред

Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:

1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

  Искът  на притежателя на търговска тайна трябва да се предяви до изтичането на 5 години от извършване на нарушението.  

В самото производство през съда могат да се поискат мерки за поверителност.

Във всяко положение на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна. Искането трябва да бъде надлежно обосновано.

Използването или разкриването на информация, която представлява търговска тайна или предполагаема търговска тайна, е забранено и след приключването на съдебното производство, освен когато:

1. съдът установи с влязъл в сила акт, че информацията, за която се твърди, че съдържа търговска тайна, не отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна;
2. информацията, защитена като търговска тайна, стане общоизвестна и достъпна за лицата от средите, които обичайно използват този вид информация.

Привременни мерки за защита

 Преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, по искане на притежателя на търговска тайна съдът може да наложи следните временни обезпечителни мерки:

1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка;
2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели;
3. задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор;
4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Съдът може да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на мерките. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция.

  Обезпечение се допуска, когато ищецът е представил убедителни доказателства, че:

1. е налице търговска тайна;
2. е притежател на търговската тайна;
3. търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита неправомерно, или има непосредствена опасност от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

Обезщетение за вреди

Санкциите за нарушаване на търговската тайна имат и съществено превантивно значение.

Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи. Те трябва да са  пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.

 Изключения от търговска тайна

Законът за защита на търговската тайна не се прилага по отношение на:

1. правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ, С 326/391 от 26 октомври 2012 г.), включително зачитайки свободата и плурализма на медиите;
2. разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно правото на Европейския съюз или българското законодателство такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване правомощията на държавни органи;
3. разкриването на търговска тайна от институциите и от органите на Европейския съюз или от органите на държавите членки, когато им е била предоставена от предприятие съгласно правото на Европейския съюз или националното законодателство за упражняване на техните правомощия и разкриването е задължително или допустимо съгласно правото на Европейския съюз или националното законодателство;
4. независимостта на синдикалните организации и организациите на работодателите и правото им да сключват колективни трудови договори съгласно правото на Европейския съюз или българското законодателство.

Законът не може да се прилага като основание за ограничаване движението на работниците или служителите, като не следва:

1. да ограничава работниците или служителите да използват информация, която не е търговска тайна по смисъла на този закон;
2. да ограничава работниците или служителите да използват опита и уменията, придобити добросъвестно в процеса на работа;
3. да налага допълнителни ограничения на работниците или служителите чрез трудовите им договори, извън тези, които са в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство.

Защитата на търговската тайна на една компания е от ключово значение за нейното устойчиво икономическо развитие. За тази цел обаче следва да се предприемат сериозни и адекватни стъпки. Само по този начин защитата ще е реална, а не формална. При необходимост от реализиране на отговорност при нарушения свързани с търговската тайна – трябва да е налице цяла верига от стъпки и мерки, които да гарантират успешна защита пред компетентните органи. Както вече отбелязах, популярните NDA или бланкетните клаузи за конфиденциалност не са достатъчни за защита на търговската тайна.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация по тези и други въпроси, се свържете с мен на посочените контактни форми.