Защита срещу незаконно уволнение

Прекратяването на трудовото правоотношение често не се случва по взаимно съгласие и не рядко работниците и служителите търсят защита срещу незаконно уволнение. Всъщност в практиката много често уволнението се свързва само с дисциплинарното такова. Реално обаче уволнението е всяко прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, различно от взаимното съгласие. Причините за уволнението могат да са най-разнообразни, като само една от тях е дисциплинарното наказание. Незаконосъобразно може да е прекратяване на правоотношението и поради намаляване на щата, и при намаляване на обема на работата и при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Най-често незаконно уволнение се наблюдава в случаите, в които има необходимост от извършване на предварителен подбор кой точно от работниците да бъде уволнен или когато съкращаването на щата или намаленият обем на работа са фиктивни. Важно е тези основания да са реални и това да може да бъде доказано в съда при евентуален спор за законосъобразност. Най-честите грешки на работодателите са именно в тази посока – липса на реално основание и грешки в процедурата.

Всяка неспазена процедура води до опорочаване и съответното уволнение може да бъде отменено от съда. Например ако при дисциплинарно уволнение не са изискани обяснения от работника, това е основание за отмяна от съда. Също така често уволненията падат в съда поради пороци на самата заповед като погрешно посочено основание или липса на мотиви. В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

При всички случаи, когато има съмнение или пък безспорни факти за незаконност на уволнението, работниците и служителите имат право на защита от съда.

Подсъдност и срокове

Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред районния съд. Исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен срок, когато касае прекратяването на трудовото правоотношение.

Важно е да се отбелжи една възможност, която понякога се използва, а именно, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение само с писменото съгласие на работника или служителя.

Трудовите спорове се отнасят към т.нар бързи производства. Те се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд – в едномесечен срок от постъпването на жалбата. На практика обаче тези срокове се спазват по изключение.

Какви са исковете при незаконно уволнение?

 При незаконно уволнение работникът или служителят може да иска от съда:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца;

Иск признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна

Този иск е основният, който се предявава. Ако бъде уважен от съда, се счита че правоотношението никога не е било прекратявано. Важна последица е също, че  периодът, през който работникът е бил без работа, се зачита за трудов и осигурителен стаж от датата на уволнението до отмяната му от съда. Работодателят ще трябва внесе и съответните осигуровки за пенсия за това време.

Иск за възстановяване на предишната работа

Този иск не е самостоятелен и винаги  се съединява с предишния, когато работикът желае да се върне на работата си и съответно може да бъде уважен, ако бъде уважен този за отмяна на уволнението. Следва да се има предвид, че ако договорът е бил срочен и междувременно срокът му е изтекъл, това няма да бъде възможно. В останалите случаи работодателят е дъжен да осигури същото работно място.

Възстановянето трябва да се случи в двуседмичен срок от съобщението на съда за възстановянето. Ако обаче в този срок работника не се яви, трудовото правоотношение се прекратява.

Иск за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.

 Често този иск се съединява с този за отмяна на уволнението, но е възможно той да бъде предявен и в по-късен етап. Срокът за неговото завеждане е три години. На обзщетение подлежи както липсата на възнаграждение, така и евентуалното изравяване на по-ниска заплата или обезщетение от бюрото по труда.

Безплатно производство.

Важно е да се знае, че трудовите дела са безплатни при тяхното завеждане за работниците касателно държавни такси за завеждане и евентуални експертизи в хода на процеса. Ищецът обаче следва да заплати адвокатско възнаграждение за правна защита. Също така ако делото не бъде спечелено, ищецът ще поеме разноските на другата страна и ще заплати в полза на бюджета съответните такси.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.