Защо отказаха регистрация на марката BANGARANGA

След като преди няколко дни  – на 05.08 2026г излезе решението на Патентното ведомство /ПВ/ за отказ, интерес предизвика интерес защо отказаха регистрация на марката Bangaranga. Всъщност в Патентното ведомство има няколко национални заявки за BANGARANGA. По данните, публикувани през май, има седем опита за регистрация в България, от различни заявители и за различни класове стоки или услуги.  Повечето заявки са оттеглени, с изключение на две – подадени на една и съща дата – 18 май 2026г. По първата от двете заявки вече има произнасяне на ПВ за пълен отказ. Основанието е  чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО — противоречие с обществения ред или добрите нрави.

Има подадени заявка за марка BANGARANGA и в EUIPO, още на 17.05.2026 г. . На следващия ден след победата на DARA, тя е заявена за хазартни продукти и услуги.

Това не е първият път, когато се прави опит да се регистрира бързо марка на наименование, което бързо набира популярност. Такива случаи са познати, включително и регистрирането на марки на политически субекти, като Реформаторски блок. Тази марка понастоящем е с изтекъл срок и не е подновена, но беше регистрирана.

Защо се заявява тази марка?

Известно е, че търговските марки могат да са изключителен актив на всяко търговско дружество. Обикновено една марка се регистрира още преди да е разработена. Тя трупа популярност и разпознаваемост в хода на развитието си. Когато обаче се регистрира такава марка, която вече е световноразпознаваема, това вече би могло да е огромен плюс за оборота на съответния търговец. Разбира се, има  значение за какви стоки/услуги се заявява, но специално BANGARANGA може да бъде осребрена за почти всичко.  Например заявката, която получава отказ е за класове 3, 5, 25, 29, 30, 32 – доста широк кръг от стоки.  Първата Европейската заявка е  за класове  – 9, 28, 41. Сред тях са гейминг/хазартни продукти и услуги, включително игрални автомати и хазартни чипове. Крайна дата на срока за възражения по тази марка е 02/10/2026.

Може ли популярността на едно обозначение сама по себе си да попречи на регистрацията му от трето лице?

Отговорът не е „да, защото е известно“. Нито е „не, защото никой не го е регистрирал“. Трябва да се разграничат абсолютните основания, относителните основания, недобросъвестността, авторскоправната закри на заглавието и евентуалните налични права  

BANGARANGA е много добър казус за това. Няма автоматично правило „това е името на песен, следователно никой друг не може да го регистрира като марка“.

За да се разбере защо една заявка за BANGARANGA е получила отказ, трябва да се акцентира на няколко основни принципа на марките и какво всъщност представляват те.

 Какво всъщност защитава търговската марка?

Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.  Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Видовете марки са словни, фигуративни, комбинирани, триизмерни, позиционни, десен, цвят или комбинация от цветове, звукови, съдържащи движение, мултимедийни, холограмни. Допустими са и всякакви други марки, позволяващи чрез използването на общодостъпна технология ясно, точно, автономно, лесно достъпно, разбираемо, устойчиво и осезаемо възпроизвеждане. Т.е. марката защитава обозначението като средство, чрез което потребителят може да разпознае произхода на определени стоки или услуги. Отличимост и способност да се разпознае производа са ключови елементи.

Търговската марка не дава на притежателя си монопол върху една дума изобщо. Трябва ясно да се обозначи за кои стоки и услуги е предоставена защита. Това обаче не означава, че може да си запазите например марка Кока- Кола за прахосмукачки. Това не превръща притежателят ѝ в „собственик“ на самата дума за всички възможни употреби. Защитава го от това друг да се възползва от вече натрупаната популярност на марката, било то и в други класове.

В този смисъл, добър въпрос е доколко Бангаранга е в състояние да даде именно тази характерна отличимост на дадени стоки и услуги на определен търговец?

 Популярно име ≠ автоматично запазена марка

Фактът, че дадено име е станало изключително популярно, сам по себе си не означава, че то е търговска марка. Обратното също е вярно. Липсата на регистрация не означава непременно, че трето лице може безпрепятствено да го присвои като марка.

В зависимост от конкретния случай, могат да съществуват други права и други основания за отказ или за противопоставяне срещу регистрацията. Например по-ранни права, недобросъвестност или особености на самото обозначение.

При BANGARANGA значението на думата се променя съществено след превръщането й в широко разпознаваемо обозначение, свързано с конкретна песен и артист. Само по себе си, ако се потърси значението на самата дума, „бангаранг“ (bangarang) идва от ямайския креолски език (Патуа) и буквално означава шум, суматоха, хаос, безредие, протест или купон. Интересен факт е, че още през 2011 г. световноизвестният електронен продуцент Skrillex издава „Bangarang“. Това е един от най-разпознаваемите му хитове, превърнал се и в заглавие на едноименния му EP. Т.е. Дара не е първата, която наименова така своя песен.

 Има ли значение кой пръв е подал заявката?

Да, моментът на подаване на заявка има значение за защитата на марката. Да кажем обаче, че „който пръв подаде, той печели“, е прекалено опростено и понякога невярно.

Системата на марките отчита по-ранното право. Зявителят обаче не може да преодолее всички останали евентуални правни пречки, само защото е подал заявката първи.

Особено важно е дали към момента на подаване вече са съществували обстоятелства, които правят заявяването проблематично. Попада ли в някое от основанията за отказ и защо? Ползвал ли е някой друг наименованието или знака вече в свой бизнес, независимо дали го е регистрирал като марка до момента на проблемната заявка? Както и още много въпроси, свързани с отличимостта на марката като характерна черта.

Недобросъвестно заявяване

Недобросъвестността е едно от най-интересните основания при опит за регистрация на чуждо или вече утвърдено обозначение. Идеята тук е правото на заявяване на марка не трябва да се превръща в инструмент за присвояване на чужда репутация или за блокиране на лице, което реално използва обозначението.

Недобросъвестността е и основание за заличаване на вече налична регистрация.

При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката.

Това не означава, че всяка заявка за вече популярна дума е недобросъвестна. Недобросъвестността е правен извод, който трябва да бъде обоснован въз основа на конкретните обстоятелства и за конкретния случай.

И тук в казуса на BANGARANGA прави впечатление, че заявките се появяват непосредствено след придобиването на огромна публичност и популярност на наименованието.

 Какво се случва, когато обозначението е име на песен, артист или културно явление?

Името на песента не става автоматично търговска марка, само защото песента е известна. Същевременно фактът, че едно обозначение е свързано с конкретен артист или произведение, не означава, че то е свободно за присвояване от всеки.

В зависимост от конкретните факти могат да възникнат въпроси за:

• авторско право;
• права върху изпълнението;
• права върху името или артистичния псевдоним;
• недобросъвестност при заявяването;
• известност на обозначението;
• обществения ред и добрите нрави;
• вероятността потребителите да свържат марката с определено лице или явление.

Това означава, че правото на закрила на търговска марка не съществува изолирано. Когато едно обозначение вече е придобило силна обществена разпознаваемост, неговата регистрация като марка трябва да бъде разглеждана в много по-широк контекст.

Какво постановява в решението си Патентното ведомство за заявката на търговска марка BANGARANGA?

На 18 май 2026 г. „Нутренд България“ ЕООД подава заявка за словна марка BANGARANGA за класове 3, 5, 25, 29, 30 и 32. Впоследствие Патентното ведомство постановява пълен отказ, публикувано на сайта на Ведомството.

Правното основание за отказа е чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО — знакът противоречи на обществения ред или на добрите нрави.

В мотивите на решението е записано, че  „целта на цитираната разпоредба е, да се предотврати регистрирането на марки, когато предоставянето на монопол би било в противоречие със законодателството или би било възприето от релевантните потребители като действие, насочено срещу основните морални норми на обществото. „Общественият ред“ и „добрите нрави“ са две отделни понятия, които често се препокриват.   При вземането на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително, когато е уместно, културните, религиозните или философските различия, които го характеризират, за да се прецени обективно какво обществото счита за морално приемливо в този момент. (27/02/2020, C 240/18 P, Fack Ju Göhte, EU:C:2020:118, § 39).

Предвид естеството на заявените стоки от класове 03, 05, 25, 29, 30 и 32 на МКСУ групата от релевантни потребители включва широката публика като цяло, чието внимание е това на масовия потребител, за когото се приема, че е сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора си на покупка.  Заявеното словосъчетание „Bangaranga“ е известно като наименование на песен, която представи България в музикалния конкурс „Евровизия“ през 2026 г- Конкурсът „Евровизия“ се провежда ежегодно от 1956 г.  Това е най-големият, най-гледаният и най-дълго провежданият ежегоден музикален конкурс в света.  Аудиторията му е между 150 и 200 милиона зрители.  След победата си песента се превръща в значим международен музикален успех за България, достигайки престижни позиции в класациите на „Billboard“ и привличайки вниманието на световната музикална индустрия и широка международна аудитория.“

В мотивите е записано също, че следва да се отбележи, че България за първи път печели награда в „Евровизия“ и общественият отзвук от това постижение е изключително голям. След историческия триумф за България с изпълнението на песента „Bangaranga“, думата стремглаво стана изключително популярна и се превърна в културно явление – нов термин (жаргон), който в съзнанието на българските потребители буди въодушевление, колективна радост и национална гордост. Категоричната победа на песента „Bangaranga“ в музикалния формат я превръща в емблема на страната, символ на най-големия ни културен успех в Европа за последните години.

Успехът от представянето на страната се възприема като национално постижение, а наименованието „Bangaranga“ придобива изключително широка обществена известност и разпознаваемост сред българската общественост. Предвид изложеното релевантните потребители ще възприемат заявения знак не само като наименование на музикално произведение, свързващо се с победата на България в музикален конкурс, но и като символ за голяма национална гордост от постиженията на страната в световен план.

Заявеният знак „Bangaranga“, използван в търговската дейност, би довело до омаловажаване на националното постижение и посягане на националната гордост, и  накърняване на чувствителността на българското общество. Следва да се има предвид също, че българското общество към конкретния момент след постигнатия успех на международната музикална сцена с песента „Bangaranga“ е особено чувствително към всичко, което би засегнало националната културна идентичност. „ /цитатите са от Решението на ПВ по EPUB 181803/.

Тези мотиви биха могли да бъдат подложени на критичен прочит. Също така подлежат и на съдебен контрол. Резонно се поставя въпросът как например такава мотивировка би била адекватна за защита на европейско или световно ниво? Вероятно доста по-защитим би бил отказ на база недобросъвестност при заявката. Частично това е засегнато в края на мотивите. Експертите заявават, че „в допълнение предоставянето на изключително право върху заявеното означение създава възможност за необосновано възползване от позитивната нагласа, която думата „Bangaranga“ предизвиква в съзнанието на потребителите, независимо от стоките и услугите, за които се отнася.

„Това би довело до злоупотреба с чувствата на потребителите и обезсилване на положителния заряд и символиката, която думата носи за българското общество. Подобно поведение противоречи на принципите на добросъвестност в търговската дейност и на общоприетите морални и етични норми….

….Следователно заявената марка „Bangaranga“ противоречи на добрите нрави на българското общество, тъй като ще бъде възприета от релевантните потребители с нормални прагове на чувствителност и толерантност като за морално неприемливо, засягащо националната им гордост и неетично търговско поведение.“

В тази връзка ще бъде интересно да се проследи какво би постановил съдът при евентуално обжалване. Не е ясно дали отказът ще  бъде обжалван. Под съмнение е това, предвид факта, че заявителят е уведомен, че са налице основания за отказ на регистрация на марката и в предоставеният му срок не е отговорил.

Предстои да проследим и какво ще се случи с другите заявени марки БАНГАРАНГА.

В заключение

Случаят показва защо при марките не е достатъчно да се провери само дали дадена дума фигурира като регистрирана марка. Трябва да се изследват самото обозначение, неговата известност, моментът на заявяване, заявените стоки и услуги и всички относими основания за отказ.

И точно затова BANGARANGA е добър пример за това че:

• ако едно обозначение не е регистрирано като марка, не означава, че всеки може безусловно да го регистрира.
• ако някой е подал заявка пръв, също не означава автоматично, че ще получи закрила.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие регистрация на търговска марка или други интелектуална собственост, се свържете с мен на посочените контактни форми.