Измененията в Семейния кодекс – край на тайната на произхода при осиновяване

В края на миналата година бяха приети и обнародвани в бр. 106 на Държавен вестник изменения в Семейния кодекс /СК/. Те бяха насочени основно към възможността за разкриване на произхода на осиновените, улесняване на процеса по осиновяване и дигитализация на процедурата.

Отпадане на възможността за сключване на брак от лица, ненавършили 18г.

Важно сред измененията в Семейния кодекс е отмяната на текстовете, които разрешаваха сключването на брак с разрешение на съда от лица, под 18г , но навършили 16г.  След измененията вече такива бракове не могат да се сключват. В началото на янурари 2024г обаче, в резултат на допуснатата възможност всеки съдия да може да сезира Конституционния съд. На това основание тази промяна беше атакувана като противоконституционна. Процудерата е задвижена от райнон съдия от София по висящо по нея производство за разрешение за сключване на брак от непълнолетни. Искането можете да прочетете тук. Предстои да се види ще се образува ли дело през КС и какво би било решението по него. Дотогава обаче възможност непълнолетни да сключват брак с разрешение на съде вече няма. Брак може да сключи само лице, навършило осемнадесет години.

Предоставяне на информация за произхода на осиновения – край на тайната за произхода на осиновения

Няколко съществени изменения в Семейния кодекс улесняват узнаването на произхода и дават възможност на лицата, които имат желание да стигнат да своите корени – да могат да го сторят без ненужни усложнения.

Разширен кръга на лицата, които имат право на информация 

Осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Окръжният съд ще се произнася при закрити врати, след като уведоми предварително родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора. Биологичните родители няма да бъдат уведомявани само когато не могат да бъдат призовани или са починали.

Премахнати са т.нар „важни обстоятелства“, при наличието на които до изменението се предоставяше достъп до информация за произход. Този текст предизвикваше ненужни пречки и беше тълкуван противоречиво от съда, дори въпреки наличието на Тълкувателно решение по темата.  По този начин окончателно се гарантира правото на осиновения да знае своя произход. Такова синхронизиране беше необходимо и за да се съобрази практиката на Европейския съд по правата на човека и нормите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Изрично е записано, че държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. До този момент се срещаха и случаи, в които въпреки наличието на съдебно решение, информация е била отказвана.

Посредничество относно произхода на осиновени лица

Законодателят предвиди текст, съгласно който определени юридически лица могат да действат като посредници относно произхода. Такова може да бъде юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, получило разрешение от министъра на труда и социалната политика. Разрешенията ще се предоставят за 2 години.

Посредничеството относно произхода на осиновени лица ще се извършва по искане на лицата по чл. 105, ал. 1, получили съдебно решение по чл. 105, ал. 2 от СК. То включва консултиране за осъществяване по подходящ начин на контакт с родителите по произход и подпомагане на срещи между осиновен и родители по произход.

Дигитализация на процеса по осиновяване

С приетите изменения в Семейния кодекс се облекчава процедурата по осиновяване, като се създават Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване. Те следва да са готови до 1 януари 2025 г., след която дата процедурата ще се дигитализира.

Национална електронна информационна система ще съдържа данни за:

1. децата, които може да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване;
2. лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, и данните от електронната платформа по чл. 85, ал. 1;
3. изразените предпочитания на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;
4. всички етапи от процедурите, свързани с осиновяването;
5. всички обстоятелства от значение за осиновяването.

Изоставените без съгласие за осиновяване в домове деца вече ще могат да бъдат осиновявани

Въвежда се процедура, която прекратява порочната практика родители да предотвратяват вписването на децата в регистъра за осиновяване, като обещават да ги вземат от институциите или да ги настанят в семейство на роднини, но това не се случва.  Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Процедура и за деца, чиито родители са неизвестни или не са дали съгласие за пълно осиновяване и не могат да бъдат открити, също е предвидена с измененията.

В тези случаи дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от настаняването ще издава заповед за вписването му в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване и ще я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика.

Настоящата статия има само информативен характер и не представлява правна консултация.