26 февруари 2024
Имах удоволствието да присъствам на изключително полезна и интересна Конференция на тема : “Задължителната силна на решенията на Европейския съд по правата на човека ЕСПЧ/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/ за националните съдилища”. Тя беше организирана от Центъра за обучение на адвокати “Кръстю Цончев”, с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.
Събитието се състоя на 23.02.2024г под патронажа на председателя на Конституционния съд на Република България – Павлина Панова. Тя подчерта в своето приветствие, че “справедливостта винаги надхвърля пределите на едно конкретно дело и никога не засяга само и единствено страните по него”. Заместник-посланикът на Кралство Нидерландия в България Н. Пр. Юриен вен дер Хорст акцентира, че „прилагането на решенията на Европейския съд за правата на човека не е просто правно задължение. То е морален императив и свидетелство за нашия колективен ангажимент към доброто правосъдие и човешките права.“.
Темите, които се разгледаха, бяха разделени в два панела, като сред панелистите бяха съдии от висок ранг в международно и местно ниво. Основен фокус на всички теми беше върховенството на правото на ЕС, пренесено в задължителната сила на решенията на европейските съдилища. Практико-приложната конференция имаше за цел да спомогне за повишаване доверието както в правото на ЕС, така и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Модератор на първи панел на Конференцията “Задължителната силна на решенията на Европейския съд по правата на човека ЕСПЧ/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/ за националните съдилища”, беше председателя на УС на ЦОА “Кръстю Цончев” доц. д-р Боряна Мусева. Панелист беше съдия Соня Янкулова, съдия в Конституционния съд на Република България, с темата за решенията на Конституционния съд и практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Съдия Александър Арабаджиев, съдия в Съда на Европейския съюз, обясни какво е действието на решенията, постановени от Съда на Европейския съюз в производства по преюдициални запитвания. Йонко Грозев, съдия в Европейския съд по правата на човека представи различните модели на прилагане на Европейската конвенция за правата на човека на национално ниво.
Последвалата дискусия предизвика за изказване съдия Александър Корнезов, съдия в Общия съд на ЕС, конституционният съдия проф. д-р Янаки Стоилов, адвокат Михаил Екимджиев, както и адвокат Валя Гигова – зам.-председател на Висшия адвокатски съвет и научен секретар на ЦОА “Кръстю Цончев”.
Вторият панел беше модериран от доц. д-р Христо Христев – преподавател по право на ЕС в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”. В него Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд по правата на човека (2008-2015) обсъди темата “Практиката на българските съдилища по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека”. Съдия Лада Паунова, заместник-председател на ВКС – представи “Решенията на Върховния касационен съд и практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз”. доц. д-р Александър Корнезов, съдия в Общия съд на Европейския съюз разви темата за “Промените в Конституцията: кога българският съд следва да сезира Конституционния съд, Съда на Европейския съюз или (в бъдеще) ЕСПЧ?”.
На финала доц. д-р Станислав Костов, преподавател по Право на Европейския съюз във ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ЮФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, адвокат в Софийската адвокатска колегия говори за “Прилагане на решенията на Съда на Европейския съюз от българските съдилища”. Националната идентичност, към която насочва чл.4 парагаф 2 от Договора за Европейски съюз, може да бъде основание за неприлагане по изключение на право на ЕС, но не може да се използва безразборно.
Конференцията “Задължителната силна на решенията на ЕСПЧ и на СЕС за националните съдилища” предизвика значителен интерес сред правната общност, предвид важността на темата.
Чудесен главен акцент за смисъла на задължителната сила на решенията на ЕСПЧ и СЕС в националното павораздаване за себе си изведох от изказването на съдия Панова. Тя акцентира върху това, че „решенията на двете съдилища имат задължителна сила, задават стандартите, но основната отговорност остава за националните съдилища. Да принадлежиш на реда на ЕС и да си част от европейската общност означава да култивираш усещане за върховенство на правото, демокрацията, човешките права. И да си даваш сметка, че те не са даденост, а цивилизационен избор.“.
