Кръгла маса за защита на лицата, подаващи сигнали и защита на личните данни

В Световния ден за защита на личните данни – 28 януари – се проведе кръгла маса за защита на лицата, подаващи сигнали и защита на личните данни, на която имах удоволствието да присъствам. Събитието е организирано от Центъра за изследване на демокрацията. Организацията е един от двата ключови участника от българска страна в проекта OPWHI, заедно с КЗЛД. Събитието е част от инициативата „Open the Whistle: Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез прозрачност, сътрудничество и стратегии за отворено управление“. Проектът се реализира съвместно от организации на гражданското общество, академични институции и държавни органи от България, Испания и Италия. Очаква се да има и втори етап за надграждане на постигнатото. Организираните обучения в рамките на програмата, в които взех участие, бяха полезни и добре структурирани.

Кръглата маса събра представители на ключови институции, частни компании, правни експерти, адвокати, граждански организации и журналисти. Във фокуса е поставен въпросът как България да изгради по-устойчиви, координирани и доверени механизми за сигнализиране и защита на данните. Дискусията се вписва в по-широкия европейски и международен контекст – от прилагането на Директивата за защита на сигнализиращите лица и Общия регламент за защита на данните (GDPR), през дебатите за икономическа сигурност и борба със злоупотребите с публични средства, до усилията за укрепване на демократичната устойчивост.

Акцентите

Правото на сигнализиране и зачитането на правото на неприкосновеност, както и защитата на личната информация са основни ценности в съвременния дигитален свят. Публични институции, организации от академичната общност и гражданското обществото в България и други държави-членки на ЕС обединяват усилията си за повишаване на осведомеността и разбирането за значението на личните данни и изграждането на устойчива култура срещу мълчанието при нарушения. Зъщитата на лицата , подаващи сигнали е тема, която тепърва се развива у нас. Цялостното отношение към подобни практики все още донякъде неправилно се възприема като доносничество. В основата на подаването на сигнали обаче стои браненето на правовия ред и реактивността срещу корупционни практики във важни сектори. Не случайно в програмата OPWHI се поставя акцент, че подаването на сигнал е грижа към общото благо.

В условията на нарастващи геополитически рискове, дигитализация на управлението и засилен натиск върху демократичните институции, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и гарантирането на личните данни е ключов стълб на правовата държава и икономическата сигурност. Анализите на Центъра за изследване на демокрацията за 2025 г. ясно очертават тази пресечна точка. Без ефективни механизми за защита на сигнализиращите лица, прозрачност и доверие в институциите, усилията за противодействие на корупцията, стратегическата корупция и чуждестранното влияние остават уязвими. В същото време, прилагането на европейските и националните правила за защита на личните данни поставя нови въпроси за баланса между сигурност, отчетност и основни права.

Участници във форума

В кръглата маса изложения направиха представители на ключови институции в сферата на защита на личните данни и лицата, подаващи сигнали.

Комисията за защита на личните данни, в качеството си на администратор и ключова фигура за подаването на сигнали по външен канал, отчете специфики и статистики в своята работа.

Министрество на правосъдието, в лицето на заместник – министър Стоян Лазаров, очерта есенцията на последните законодателни промени от миналата година в ЗЗЛСПОИН. Същите са в посока разширяване на лицата, които могат да подават сигнали. Такива са вече не само работниците, но и ангажираните по граждански договори и доставчиците на услуги. Важна промяна е и относно срока, в който следва да се подава сигнала, който е увеличен.

От администрацията на Омбудсмана, представлявана от г-жа Катя Христова – началник на кабинета на Омбудмана, изложиха  своите виждания от позицията на “пазител на пазителите”. Посочено бе, че е препоръчително да се изготви правилник за прилагане на Закона. Целта на това е консолидиране на правилата и уеднаквяване на практиката. От КЗЛД посочиха, че нагласите са повече към правна уребда в Наредба, отколкото в Правилник за прилагане.

Бяха представени и изложения от Прозрачност без граници и Програма достъп до информация. Те засегнаха важни теми като връзката между свободата на изразяване и защитата, която се получава.  От Апис представиха своята богата консултантска, обучителна и продуктова гама продукти по темата.

Дискусията

Дискусията в кръглата маса постави акцент върху:
• Практическите предизвикателства пред защитата на сигнализиращите лица в България;
• Взаимодействието между прозрачност, защита на личните данни и отворено управление;
• Ролята на независимите институции, бизнес организации, медии и гражданското общество;
• Необходимите политики и институционални решения в контекста на актуалните европейски и глобални тенденции.

Обобщение

В края на кръглата маса се проведе и оживена дискусия. В нея участваха и податели на сигнали. Те споделиха къде са видели слабости в системата за защита на лицата и направиха предложения за евентуални подобрения. Основно посочиха срокът, в който се предоставя защита на сигналоподателя, за твърде дълъг /до 7 дни/. Като сериозен проблем бе отчетено, че много често личността на сигналоподателя на практика не е запазена в тайна. В малки колективи, кой отива в конкретната стая за подаване на сигнали, не остава скрито. Или над кутията за сигнали, се поставят камери за наблюдение.

Всички участници се обединиха, че темата те първа ще се надгражда и усъвършенства. Културата и информираността относно защитата на лицата, подаващи сигнали, се развива. Устойчивостта и адекватността на защитата със сигурност стои в основата на готовността да се подават сигнали. Отбеляза се, че лицата имат право и на правна помощ. Спомена се, че е подходящо да се обсъди и възможността да се преодставя и психологическа подкрепа.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация по въпроси относно защита на лицата, подаващи сигнали, защита на личните данни, или от обучения на служителите по тези теми, се свържете с мен на посочените контактни форми.