Личен фалит – как и кога

Доста често получавам запитвания относно личен фалит – как и кога може да бъде обявен. Всъщност няма такъв легален термин или правно понятие като личен фалит. Законът борави с несъстоятелност на физически лица, което разговорно е придобило популярност като личен фалит. Тази година, след много дебати и противоречиви становища, беше приет Законът за несъстоятелност на физическите лица. Той беше обнародван в Държавен вестник брой: 54, от дата 4.7.2025 г.  Законът урежда за първи път производството по несъстоятелност на физическите лица. Касае неплатежоспособни добросъвестни длъжници, които желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. В текстовете се уреждат условията и реда за погасяване на задължения на добросъвестния длъжник след откриване на производство по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност има за цел на финала му длъжникът да се освободи от задълженията, които не може да изпълни. Също така се цели да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. Вземат се предвид интересите на кредиторите, длъжника и членовете на неговото семейство.

Кое лице се счита за неплатежоспособен добросъвестен длъжник

Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

Кой не се счита за добросъвестен длъжник

Законодателят е предвидил редица изключения, като по този начин значително се стеснява кръга на лицата, които могат да обяват личен фалит. Не се счита за добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.

Как се определя значителна стойност и явно несъобразено с имуществото и доходите

Значителна стойност на имуществото, която се визира, е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца.

Явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника ще се счита задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. При преценка на обстоятелствата  ще се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите му към момента на поемане на задължението.

При преценка на обстоятелствата за недобросъвестност се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Маса на несъстоятелност и разноски

В масата на несъстоятелността или имуществото, от което ще се удовлетворяват вземанията,  обхваща всички имуществени права на длъжника. Включват се и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.

Несеквестируемото имущество на длъжника, предвидено в Гражданския процесуален кодекс, не се включва в масата на несъстоятелността. Срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Изключение са случаите по чл. 445 от Гражданския процесуален кодекс. Длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи. Ако няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Разноски в производството по несъстоятелност са:

1. държавните такси /таксите в производстото са прости, не пропорционални/;
2. възнаграждението на синдика;
3. разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата;
4. средствата по чл. 12, ал. 2.

Съдът може да освободи длъжника от заплащане на държавна такса, но не и от разноски.

Условия за откриване на производството

Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който:

1. е физическо лице по чл. 2;
2. е неплатежоспособен;
3. е добросъвестен и по отношение на когото не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;
4. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника.

Последното условие показва, че процедурата може да се проведе успешно само един път. Поради това е важно да се прецени добре момента, когато да се предприеме.

В молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност

Към молбата си длъжникът прилага:

1. декларация по образец относно:

а) гражданско и семейно състояние;

б) липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;

в) опис на личното имущество, имуществото – съпружеска имуществена общност, и имуществото в съсобственост, както и други права, вземания и доходи за последните 12 месеца и по възможност – уточнение дали имуществото е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести; имената и адресите на длъжниците си;

г) списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адреси, вземанията с посочване на основание, размер, обезпечения и падеж;

д) справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу и от длъжника;

е) списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават една минимална работна заплата, и получателите им през последните 12 месеца;

2. документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите;
3. извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги;
4. план за погасяване на задълженията съгласно този закон;
5. доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. документ за платена държавна такса.

Ход на процедурата

Молбата за откриване на производството по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Компетентен е районния съд по настоящия си адрес на длъжника. Молбата ще се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Единствено самото лице-длъжник може да поиска да бъде обявено в несъстоятелност.

Съдът открива производството след като установи, че са налице всички законови условия. Съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и ако е необходимо, и други обезпечителни мерки;
4. назначава синдик;
5. определя размера на средствата по чл. 12, ал. 2;
6. определя специалната банкова сметка по чл. 20, ал. 1, т. 5 на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.

Решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. Решението се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

След това решение длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника. Такива са плащания към бюджета, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера на предвидената за него издръжка.

Ако длъжникът сключи сделка след откриването на производството, тя е нищожна, а той се приема за недобросъвестен.

След като се открие производството, всяко изпълнение на задължение към длъжника се приема от синдика. Плащанията се извършват само по специална банкова сметка.

Спиране на производствата срещу длъжника

С откриване на производството по несъстоятелност по правило се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника. Спират се и изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Не се спират делата срещу длъжника за вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

Не могат да се образуват и нови дела срещу длъжника.

План за погасяване на задълженията и обявяване в несъстоятелност

В хода на производството се  приема план за погасяване на задълженията на длъжника. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Планът се утвърждава от съда, след като е приет от събранието на кредиторите .

Когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден, длъжникът се обявява в несъстоятелност.

Обяваване на несъстоятелността

С това решение съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността.  Постановява се и започване на осребряването и разпределението на имуществото.

От датата на решението за обявяване в несъстоятелност следват три важни последици:

• всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми.
• непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност.
• непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. По тази причина е важно, ако има такава процедура за ваш длъжник, да се конституирате като кредитор своевременно.

Може ли длъжник без никакво имущество да поиска несъстоятелност?

Законът урежда и хипотеза, при която длъжникът няма имуществото, с което дори да се покрият началните разноски за производството по несъстоятелност. В този случай съдът също го обвява за неплатежоспособен и открива производството по несъстоятелност. Налага и общ запор и възбрана, но производството се спира. Длъжникът се задължава да обявява имуществото си пред съда всеки месец и до 7 дни от придобиването на ново.

Производството може да бъде възобновено в едногодишен срок, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Последици от обявяване в несъстоятелност на физическо лице

С изпълнението на плана се погасяват всички задължения, за които в него е предвидено пълно или частично опрощаване. Ако не е утвърден план и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизането в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Това се случва само ако длъжникът е добросъвестен и е заплатил разноските в производството по несъстоятелност.

Когато длъжникът няма имущество, от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност започва да тече тригодишен срок. Едва след изтичането му, задълженията му към всички кредитори, които е включил в молбата си за откриване на производството, се погасяват.

Не се погасяват задълженията:

• обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
• за глоби;
• за непозволено увреждане;
• за издръжка по закон;
• възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
• задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица,
• вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.

От кога ще може да се инициира производството по несъстоятелност на физически лица?

Макар че законът вече е в сила, има условия, които следва да се случат, за да се приложи и на практика. Към настоящия момент не може да се подават молби за т.нар. личен фалит. Срокът, от когато това ще е възможно, е не по малко от 9 месеца след влизане на закона в сила. Това означава не по-рано от средата на април 2026г.

За да може да се стартира процедура по несъстоятелност, Министърът на правосъдието:

1. 1. в 6-месечен срок от влизането в сила на Закона в сила:

а) издава наредбата по чл. 23, ал. 1;

б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 760е, ал. 3 от Търговския закон;

в) утвърждава образеца по чл. 32, ал. 3;

2. в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон създава необходимите условия за въвеждането в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица.

Министърът на правосъдието въвежда в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица със заповед. Тя се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Агенцията по вписванията. Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да се подава след обявяването на заповедта.

В 9-месечен срок от влизането в сила на Закона Висшият съдебен съвет привежда наредбата по чл. 377а от Закона за съдебната власт в съответствие с него и организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

В 9-месечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на Агенцията по вписванията създава необходимите условия за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност

Заключение

В заключение, кога и как ще заработи тази процедура, предстои да видим. Очакваното значително повишаване на натовареността на райнонните съдилища може значително да затрудни процеса. Какви са условията обаче едно лице да бъде обявено в несъстоятелност вече са ясни. Затова всеки би могъл да прецени дали, кога и доколко би отговорил на тях. Важно е и да се избере най-подходящият момент за това, тъй като процедурата може да се проведе само един път.

Настоящата статия не представляват правна консултация и има само информативен характер Ако се нуждаете от индивидуална консултация, можете да се свържете с мен на посочените контактни форми.