Несъстоятелност на предприемачи

Регламентирането на несъстоятелност на предприемачи е едно от основните нововъведения, наред с Дружеството с променлив капитал, което се прие с последните мащабни изменения на Търговския закон от миналата година. До приемането на тези текстове, в нашето законодателство не съществуваше правна възможност физическите лица, които не са търговци, да бъдат обявени в несъстоятелност. Задължително беше и транспонирането на производство за преструктуриране, съобразено с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1132, което да е достъпно за длъжници както търговци, така и предприемачи, с финансови затруднения при вероятност от несъстоятелност. Целта на това е да се предотврати несъстоятелността на длъжника и да се осигури неговата жизнеспособност. Необходимо е уреждането както на несъстоятелността на предприемачите, така и свързаното с това производство за опрощаване на задължения, когато след приключване на производството по несъстоятелност са останали неудовлетворени кредитори.

Създаването на правна уредба относно производството по несъстоятелност и опрощаване на задължения на физически лица – предприемачи е регламентирано в нова глава от Търговския закон  – глава петдесет и втора „а“, наименована „Несъстоятелност на предприемача“

Кои лица са предприемачи

Предприемач по смисъла на Търговския закон е:

► всяко физическо лице,

► упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия,

►  неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.

Разпоредбата обхваща всички възможни категории дейности, извършвани от физически лица за тяхна сметка, на техен риск и отговорност, с цел получаване на доходи или печалба. Това, което на практика отграничава предприемача от физическото лице . търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, е дали предприятието му по предмет и обем изисква воденето на делата по търговски начин. Доколкото предприятието на предприемача не изисква воденето му търговски начин, има и легална дефиниция на предприятието на предприемача.

Съгласно чл. 760б, предприятието на предприемача е съвкупност от права, задължения и фактически отношения във връзка с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия.

Предприемачите не подлежат на вписване в Търговския регистър.  Обичайно подлежат на регистрация  в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията –  в качеството си лица, упражняващи свободна професи

Производството по несъстоятелност на предприемачите

Като цяло, ако няма специални правила, законът разписва, че  за производството по несъстоятелност на предприемача се прилагат разпоредбите относно за едноличния търговец.

Обичайно, за да бъде открито производство по несъстоятелност, следва презприемачът да е в неплатежоспособност.

Това се случва, когато предприемачът не е в състояние да изпълни свое изискуемо

►парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия, или

►парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или

►публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

►задължение по частно държавно вземане, или

►задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Съществуващана обща презумпция за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 не се прилага по отношение на предприемача. Той няма задължението да заявява за обявяване в търговския регистър финансови отчети. Липсва и изискване за отделно водене на личното имущество от това на предприятието. Тъй като няма и нормативно уредено производство за личния фалит на физическото лице, предвидено е, че личните задължения на предприемача ще се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия. Тази презумпция е оборима, стига лицето да успее да докаже, че задължението му е лично, а не в качеството му на предприемач.

Компетентен съд

Молбите за образуване на производство по несъстоятелност на предприемачи се подават пред Окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация – по неговия постоянен адрес.

Предвид че предприемачите не са вписани в ТР, всички актове в производството по несъстоятелност на предприемача се вписват или обявяват в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.

Предпоставки за погасяване на задълженията в хода на производството по несъстоятелност

Неизплатените задължения на предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато:

1. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или свободната професия, с която са свързани задълженията;
2. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
3. е погасил поне 1/3 от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1;
4. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
5. е изтекъл тригодишен срок от датата на:

а) влизане в сила на решението на съда по чл. 707, ал. 1 за утвърждаване на плана за оздравяване и прекратяване на производството;

б) влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява;

в) определението на съда по чл. 716а, ал. 3 за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността.

Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона от деня на най-късно настъпилата предпоставка от изброените по-горе.

Предпоставките по т. 2 и 3 се установяват само по съдебен ред.

Всички предпоставки трябва да са кумулативно налични,  за да настъпи опрощаване на задълженията на предприемача.

Предвидените в закона ограничения и забрани за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия отпадат от датата на настъпване на погасяването на задълженията.

Независимо от настъпването на предпоставките, не се погасяват задълженията за удовлетворяване на:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;
2. вземания за глоби и имуществени санкции;
3. вземания за непозволено увреждане;
4. вземания за издръжка;
5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
6. разноски в производството по несъстоятелност.

Всички те остават дължими и след прекратяване на производството по несъстоятелност.  Същите биват погасявани по общите давностни срокове.

Производство по стабилизация на предприемача 

Освен осигуряване на възможност на физически лица – предприемачи да се ползват от производството по несъстоятелност, промените в Търговския закон предвидиха възможност и за стабилизация и опрощаване на задълженията на предприемача. Доколкото няма особени разпоредби, за производството по стабилизация на предприемача, се прилагат съответно разпоредбите относно производството по стабилизация за едноличния търговец. Целта на производството по стабилизация на предприемачите е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между предприемача и кредиторите му.

Несъстоятелността на предприемачите, макари и известна като процедура по обяваване на фалит, следва да не се бърка с фалита на физическите лица. Двете са съвсем различни правни хипотези. В единия случай се касае най- общо за задължения от стопанска дейност с цел получаване на доходи или печалба, а в другия –  за лични задължения.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.