06 август 2026
Новите правила за прозрачност в областта на AI са в сила от 02.08.2026г. Преди две години Европейският съюз постави началото нов етап в регулацията на дигиталните технологии със приемането на Законодателния акт за изкуствения интелект (ИИ). Регламент ЕС 2024/1689 за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект е първата по рода си всеобхватна правна рамка относно ИИ в световен мащаб.
Правилата на Законодателния акт за ИИ относно ИИ с общо предназначение влязоха в сила през август 2025г. Моделите на ИИ с общо предназначение (GPAI) могат да изпълняват широк спектър от задачи и се превръщат в основа за много системи с ИИ в ЕС. Някои от тези модели биха могли да носят системни рискове, ако са много способни или широко използвани. За да се гарантира безопасен и надежден ИИ, със Законодателния акт се въвеждат специални правила.
Съществуват рискове, свързани с необходимостта от прозрачност по отношение на използването на ИИ. Поради това, със Законодателния акт се въвеждат специфични задължения за оповестяване. Целта е да се гарантира, че хората са информирани, когато е необходимо, за да се запази доверието. Например, когато се използват системи с ИИ като чатботове, потребителите следва да бъдат информирани, че взаимодействат с машина, за да могат да вземат информирано решение.
Освен това доставчиците на генеративен ИИ трябва да гарантират, че генерираното от ИИ съдържание може да бъде идентифицирано. Определено съдържание, а именно дълбоки фалшификати /deep fake/ и текст, публикувани с цел информиране на обществеността по въпроси от обществен интерес, генерирано от ИИ, следва да бъде ясно и видимо етикетирано
Именно новите правила за прозрачност в областта на AI на Законодателния акт за ИИ влизат в сила през август 2026 г.
Обща рамка
В основата на регламента е концепцията за прозрачност. Целта е гарантиране на безопасност, защита на основните човешки права и изграждане на доверие в технологиите, без да се спира иновационният прогрес. Това е от особена важност предвид инвазията на ИИ в живота и комуникацията.
Новите правила за прозрачност в областта на AI се съдържат в чл. 50 от Регламента. Разпоредбата се прилага от 2 август 2026 г. за всяка система, независимо дали тя е класифицирана като високорискова. Трябва да се отбележи изрично, че приетият през юли Регламент (ЕС) 2026/1744, известен като Digital Omnibus, отлага само режимите за високорисковите системи, не и прозрачността.
Задълженията за прозрачност за доставчиците и внедрителите на определени системи с ИИ имат обща рамка, а именно, че информацията се предоставя по ясен и различим начин най-късно при първото взаимодействие или първия контакт (чл. 50, пар. 5 АИИ). Следва да се подчертае, че оповестяване, скрито в метаданни, в общи условия или зад допълнително кликване, не изпълнява това изискване. Конкретните задължения могат условно да се разграничат на четири отделни групи.
Системи, пряко взаимодействащи с физически лица
От 02 август 2026г доставчиците гарантират, че системите с ИИ, предназначени да взаимодействат пряко с физически лица, са проектирани и разработени по такъв начин, че съответните физически лица да бъдат информирани, че взаимодействат със система с ИИ. Тук като пример могат да се дадат всички чатботове в различни сайтове и системи – банкови асистенти, доставчици на услуги и т.н. Изключение е допустимо ако това не е очевидно от гледна точка на физическо лице, което е в разумни граници осведомено, наблюдателно и съобразително предвид обстоятелствата и контекстът на използване. Задължението не се прилага за системи с ИИ, разрешени по закон за разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпления. Това се случва при спазване на подходящи гаранции за правата и свободите на трети лица, освен когато тези системи са общодостъпни с цел подаване на сигнали за престъпление.
Генеративни с ИИ продукти
Доставчиците на системи с ИИ, включително системи с ИИ с общо предназначение, които генерират синтетично аудио съдържание, изображения, видео или текстово съдържание, гарантират, че резултатите от системата с ИИ са представени в машинночетим формат и са разпознаваеми като изкуствено генерирани или обработени. Обачайно това е вграден в самия файл тип воден знак или метаданни. Те се разптознават от софтуер, дори когато човекът не го вижда. С тази цел доставчиците гарантират, че техните технически решения са ефективни, оперативно съвместими, сигурни и надеждни, доколкото това е технически осъществимо. Отчитат се особеностите и ограниченията на различните видове съдържание, разходите за прилагане и общопризнатите съвременни технически постижения, които може да бъдат отразени в подходящи технически стандарти.
Това задължение не се прилага, доколкото системите с ИИ изпълняват помощна функция при стандартно редактиране или не променят съществено въведените от внедрителя входящи данни или семантиката им. Не се прилага и когато са разрешени по закон за разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпления.
Разпознаване на емоции и биометрично категоризиране
Внедрителите на системи за разпознаване на емоции или на системи за биометрично категоризиране информират физическите лица, които са изложени на съответната система, за функционирането на системата и обработват личните данни в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725 и Директива (ЕС) 2016/680, в зависимост от случая. Това касае например когато системата отчита собствените си реакции спрямо тона на събеседника например.
Изключенията касаят системи с ИИ, използвани за биометрично категоризиране и разпознаване на емоции, които са разрешени по закон за разкриване, предотвратяване или разследване на престъпления, при спазване на подходящи гаранции за правата и свободите на трети лица и в съответствие с правото на Съюза.
Убедителни фалшификати („deep fake”)
Внедрителите на система с ИИ за генериране или обработка на изображения, аудио или видео съдържание, които представляват убедителен фалшификат, оповестяват обстоятелството, че съдържанието е изкуствено генерирано или обработено. Това задължение не се прилага, когато използването е разрешено по закон за разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпления. Когато съдържанието е част от произведение или програма, които имат очевиден творчески, сатиричен, артистичен, художествен или подобен характер, задълженията за прозрачност, се ограничават до оповестяване на съществуването на такова генерирано или обработено съдържание по подходящ, ясен и видим начин, който не възпрепятства показването или използването на произведението.
Внедрителите на система с ИИ, която генерира или обработва текст, публикуван с цел информиране на обществеността по въпроси от обществен интерес, оповестяват обстоятелството, че текстът е бил изкуствено генериран или обработен. Тези изисквания се въвеждат за т.нар. дийпфейкове, за да могат да бъдат отграничени като такива.
Това задължение не се прилага, когато използването е разрешено по закон за разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпления. Изключение е допустимо и когато генерираното от ИИ съдържание е преминало през процес на преглед от човек или редакционен контрол. Важи и когато физическо или юридическо лице носи редакционна отговорност за публикуването на съдържанието.
Какво е Deep fake или „убедителен фалшификат”.
В Регламента е дадено определение на това какво е „убедителен фалшификат“. Това означава генерирано или обработено изображение, аудио- или видео съдържание, което наподобява съществуващи лица, предмети, места, субекти или събития и създава погрешно впечатление у дадено лице, че е автентично или достоверно.
Четири са характеристиките на това явление и те трябва да са налице едновременно:
- Обектът да е реалистичен – т.е. съществува, възможно е да съществува или е могъл да съществува.
- Осезаема прилика с разпознаваем обект – висока степен на сходство, а не идентичност, е достатъчно.
- Обектът е от кръга „лица, предмети, места, субекти или събития” – включително, изрично, изобразяването на професионални и потребителски услуги.
- Погрешно впечатление за автентичност или достоверност – прецененката се прави спрямо действителната, разумно предвидима аудитория – включително уязвимите ѝ части /деца, възрастни хора, хора с по-ниска цифрова грамотност./
Удължен срок
Съществува и едно облекчение. За генеративни системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., машинночетимото маркиране по втората точка може да се въведе до 2 декември 2026 г. (чл. 111, пар. 4 АИИ, създаден с Регламент (ЕС) 2026/1744). За интерактивни системи тип „чатботове” обаче, правилото не се отлага.
Кой е доставчик и кой е внедрител?
Два са задължените субекта в правилата – доставчик и внедрител.
Доставчик е този, който разработва система — или възлага разработването ѝ — и я пуска на пазара или в действие със своето име или търговска марка (чл. 3, т. 3 АИИ).
Внедрител е този, който използва системата в професионалната си дейност, като упражнява контрол върху нея (чл. 3, т. 4 АИИ).
Контролът тук не е просто техническо владеене. Съгласно Насоките на Европейската комисия от 20 юли 2026 г., контролът означава конкретното решение дали системата да се използва, за какви цели и как. Липсата на достъп до модела, на IT експертиза или на възможност за настройка не води до липса на качеството внедрител. Напрактика двете качества могат да се съвместяват от едно лице.
Ако трябва да се обобщят задълженията:
Доставчиците трябва:
– да проектират системите с ИИ по начин, който гарантира, че лицата саизрично информирани, когато взаимодействат пряко със система с ИИ
– да добавят машинночетими маркировки, за да се даде възможност за откриване на генерирано или обработено с ИИ съдържание
Внедрителите на системи с ИИ трябва да информират физическите лица, когато са изложени на:
– Инструменти за разпознаване на емоции и биометрична категоризация
– Дълбоки фалшификати
– Текстови публикации по въпроси от обществен интерес без преглед от човек или редакционен контрол
Класификация според риска и прозрачността
EU AI Act възприема подход, базиран на риска, като изискванията за прозрачност варират спрямо потенциалната опасност от системата. Европейският закон класифицира системите с изкуствен интелект в четири категории според степента на риск.
- Минимален или никакъв риск: Чатове за видеоигри или филтри за нежелана поща /спам/ — не се изискват допълнителни правни мерки.
- Специфичен риск за прозрачност: Система за ИИ, която взаимодейства директно с хора (напр. потребителски чатботове). Потребителят задължително трябва да бъде информиран, че общува с машина.
- Висок риск: Инструменти за подбор на персонал, оценка на кредитоспособност, медицинска диагностика или правораздаване. Тук се изисква пълна техническа документация, прозрачност на използваните данни и подробни регистри (logs) на работата на системата.
- Модели с ИИ с общо предназначение (GPAI): Разработчиците на големи езикови модели са длъжни да изготвят и публикуват публични резюмета за данните, използвани за обучение на моделите.
Регламентът забранява и определени практики, включително системи за манипулиране на човешкото поведение, социално оценяване на гражданите и някои форми на разпознаване на емоции.
Контролни органи
Прилагането на регламента се осъществява съвместно от Европейската комисия и определените от държавите членки национални органи за надзор. На европейско равнище контролът върху моделите с общо предназначение е възложен на Бюрото за изкуствен интелект към Европейската комисия. За всякакви въпроси относно Законодателния акт за ИИ можете са посетите Единната информационна платформа за Законодателния акт за ИИ. Публикувани са и Насоки относно задълженията за прозрачност за доставчиците и внедрителите на определени системи с ИИ.
За България национален координатор по прилагането на Закона за изкуствения интелект е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Прозрачността вече не е пожелателна, а технически задължителна.
Информацията, посочена в параграфи 1 – 4 от акта, се предоставя на засегнатите физически лица по ясен и добре различим начин, най-късно в момента на първото взаимодействие или първия контакт. Информацията трябва да отговаря на приложимите изисквания за достъпност.
- Автоматично маркиране (Watermarking): Цялото синтетично съдържание — текст, аудио, изображения и видео — трябва да съдържа машинночитаеми маркировки (дигитални водни знаци), идентифициращи го като продукт на ИИ.
- Предотвратяване на дезинформация (Deepfakes): Всяко аудио или видео съдържание, което манипулира образа или гласа на реални хора или събития, трябва да бъде видимо маркирано като “изкуствено създадено” или “манипулирано”.
Права на гражданите
Актът за ИИ поставя крайния потребител в центъра на защитата. В тази връзка той има най общо:
- Право на обяснение: Всеки гражданин, засегнат от решение на система с висок риск (например отказ на банков кредит или кандидатстване за работа), има право да получи ясно обяснение за ролята на ИИ в процеса.
- Защита от алгоритмично манипулиране: Забранява се използването на подпрагови (сублиминални) техники, които влияят на поведението на хората без тяхно знание.
Предизвикателства пред бизнеса
За компаниите, разработващи или внедряващи ИИ решения, новите правила изискват сериозна пренастройка:
|
Област на действие |
Практическа стъпка за бизнеса |
| Одит на алгоритмите | Проверка на използваните системи и класифицирането им спрямо нивата на риск. |
| Техническа интеграция | Внедряване на метаданни и водни знаци във форматите за изходно съдържание. |
| Управление на данните | Осигуряване на прозрачност при източниците на данни за обучение и спазване на авторските права. |
Санкции
При установени нарушения националните надзорни органи могат да разпоредят:
- отстраняване на несъответствията,
- ограничаване или забрана на съответната система, както и изтеглянето ѝ от пазара.
Неспазването на правилата за прозрачност може да доведе до тежки финансови санкции. Глобите могат да достигнат до 35 милиона евро или 7% от световния годишен оборот на компанията (в зависимост от това кое е по-високо). За доставчиците на модели с общо предназначение Европейската комисия може да налага глоби до 15 млн. евро или до 3 на сто от световния годишен оборот, в зависимост от това коя сума е по-висока.
За бизнеса обаче прозрачността не трябва да се разглежда просто като поредното правно задължение, а като важен инструмент за спечелване на доверието на клиентите в дигитална среда.
Следващите етапи от прилагането на европейския Закон за изкуствения интелект включват въвеждането на задължително машинно четимо обозначаване на съдържание, създадено с ИИ, от 2 декември 2026 г., създаването до 2 август 2027 г. на поне една национална регулаторна тестова среда („пясъчник”) във всяка държава членка, както и поетапното прилагане на правилата за системите с висок риск.
Изображението на тази статия е генерирано с ИИ. Съдържа потвърдени записи, които показват, че то е изцяло генерирано и впоследствие редактирано с инструменти за изкуствен интелект на Google Media Processing Services (Google LLC). Тези типове записи се наричат C2PA Content Credentials, които сигурно вграждат произхода и историята на съдържанието във файла.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация по въпроси относно привеждане в съответствие със закона за ИИ, новите правила за прозрачност в областта на AI или от обучения на служители, се свържете с мен на посочените контактни форми.




