Ново Тълкувателно решение за отказ от наследство на непълнолетен

В началото на годината излезе ново Тълкувателно решение за отказ от наследство от непълнолетен по дело №1/2021г на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Налице е противоречива и нееднородна практика по темата, което наложи върховните съдии да излязат с нарочно тълкувание по тези въпроси. Дори и в тълкуването мненията бяха разнопосочни и 20 съдии подписаха с особено мнение този акт.

Основното разминаване касае представлява ли отказът от наследство отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК или е упражняване на правната възможност на лицето да приеме или откаже наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Решението

Решението по това Тълкувателно дело се очаква от 2021г и в крайна сметка гласи, че

„Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“.

Аргументите

Законодателят предвижда специална защита на непълнолетните лица основно в три посоки:

• Задължително приемане на наследство по опис
• Предварително разрешение от райнен съд за разпореждане с имущество
• Забрана за извършване на безвъзмездни сделки и отказ от права

Върховните съдии приемат, че ако се допусне отказ от наследство от непълнолетен, то това би означавало

– законен предствател да прецени дали са налице основания или не, като подаде заявление за отказ,

или

– да се предостави на съда право на преценка дали отказът е целесъобразен и дали защитава интересите на непълнолетния.

Ако се приеме, че отказът е допустим, и се приложи по аналогия процедурата за отказ от наследство на дееспособните лица, съдът само ще констатира качеството на наследник и ще е длъжен да впише отказа. Това, от своя страна, би могло да доведе до атакуване на отказа от страна на кредитори по чл. 56 от Закона за наследството и отказът би могъл да бъде и отменен.

Подобно развитие е застрашаващо интересите на непълнолетните, които, както отбелязах, са поставени под специална защита от закона. Поради това върховните съдии не приемат, че отказът от наследство на непълнолетен е допустим.

Не възприемат и виждането да се предостави опция за преценка от страна на съда по целесъобразност на отказа, тъй като законодателят изрично е предвидил, че приемането ще бъде само по опис. Т.е. наследник – непълнолетно лице няма друга опция и във всеки един случай може да приеме законосъобразно само по опис. Ако се допусне да се прави преценка от съда, то това влиза в противоречие с целта на законодателя.

Приемане на наследство по опис от непълнолетни

Често в практиката законните представители на непълнолетни лица разбират за задължителното приемане по опис на наследството за ненавършили пълнолетие чак когато се нуждаят от разрешение от съда за разпореждане с тяхно имущество. Това е допустимо обаче само след като наследството е прието по опис. Върховните съдии се произнасят и по този предизвикващ смушения в парктиката въпрос в това Тълкувателно решение.  Някои становищя бяха в посока, че след като се иска разрешение за разпореждане, то конклудентно е прието и наследството. В Тълкувателното решение изрично се указва, че  законосъобразният ред е именно първо да се приеме по опис. Искането по чл. 130, ал. 3 СК – искане на разрешение за извършване на разпоредителни действия, не е конклудентно действие, с което непълнолетният приема наследството.

ВКС изрично подчертава, че преклузивният тримесечен срок за приемане на наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН) не се прилага за недееспособни.

„Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля“, постановява ВКС. Т.е. след като навърши пълнолетие, лицето има тримесечен срок да приеме наследството по опис, ако до този момент това не е сторено.  Разбира се, може да избере и да направи отказ от наследството.

В частта относно приемането по опис, решението дава следното тълкувание:

„При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.+

Особено мнение

Двадесет съдии са застанали зад особено мнение, което застъпва другото възможно становище. Според тях правилното тълкуване е:

„Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е допустим, при условията на чл. 130, ал. 3 СК и при очевиден интерес на детето. Същият не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, а упражняване на правната възможност на лицето да приеме или откаже наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения“.

Освен това върховните съдии с особено мнение смятат, че е налице опасност за възникването на нова противоречива практика – за това от кой момент следва да се приема за нищожен извършен отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете, тъй като вече има извършени такива откази. Общото правило е, че тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, освен ако органът, издал акта за тълкуване, не му придаде действие за напред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. Сериозен въпрос е дали тълкуването има действие от приемането на Закона за наследството през 1949 г., от приемането на СК от 1968 г., от приемането на СК от 2009 г. или действие за в бъдеще. В тълкувателното решевие липсва изразено становище от кой момент следва да се приема за нищожен извършен отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.