Ново Тълкувателно решение относно обезщетение за нарушено авторско право

Ново Тълкувателно решение относно обезщетение за нарушено авторско право постанови Върховният Касационен съд на 01.08.2024г. Практиката не беше еднорородна за това какво точно се включва в обезщетението при нарушаване на авторското право. Съществуваха различни становища и спрямо кой пазар следва да се определя обезщетението, ако авторът пребивава постоянно в друга държава, различна от тази, в което е нарушението.

Тези въпроси наложиха ВКС да се произнесе с решение по Тълкувателно дело № 3/2022 г. ОСГТК -Чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, образувано по искане на Висшия Адвокатски съвет, за да се уеднакви практиката по поставените въпроси.

Защо закрилата на авторското право е специфична?

Закрилата на авторското право има особена специфика, в сравнение с други обезщетения за нарушения на права. Това е така, защото самото право е специфично – съдържа в себе си както имуществени права по 18 ЗАПСП във връзка с чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП, така и неимуществени права по чл.15 ЗАПСП.

Закона за авторското право и сродните му права определя единното субективно авторско право като  абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено.  Най -същественото имуществено право на автора е естествено правото му на възнаграждение, независимо как се използва неговото произведение. Възнаграждението се определя с договор, с който авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва произведението при определени условия и срещу справедливо и съразмерно възнаграждение (лиценцзионен договор).

Възнаграждението може да се определи свободно между страните. То може да е:

• парично,
• определяно в процентно отношение спрямо крайния брутен финансов резултат от използването,
• еднократна предварително платима сума, като част от нетните приходи (печалбата),
• или по друг начин.

При уговорено възнаграждение, явно несъразмерно на печалбата, получена от използването, включително от продажбата на рекламни стоки, когато е приложимо, авторът може да иска увеличение или допълнително възнаграждение. В случай, че не се постигне съгласие между страните, спорът се решава в процедура по медиация или по исков ред.

Какво следва при нарушение на авторското право?

При нарушение на абсолютното субективно авторско право, за авторът възниква право на иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Тази отговорност, която може да се потърси от нарушителя, е особено проявление на непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското право обаче, размерът на обезщетението се претендира и определя общо. Върховните съдии подчертават, че в общо определения си размер обезщетението трябва е

• справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението)„
• да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Това изискване относно размера на обезщетението за нарушение на авторско право го характеризира като екстракомпенсаторно – присъждано над компенсаторно обезщетените вреди.

Тук идват и спорните въпроси, на които дава отговор новото Тълкувателно решение, а именно:

• По кой пазар следва да се остойностява обезщетението при нарушение на авторското право?
• Какво може да се претендира като вреди от автора?

Съществуват минималните стандарти за защитата на авторското право, установени с международни договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. Съгласно тях, авторът би могъл да претендира обезщетение както за несправедливо или липсващо възнаграждение, така и за всички други действително претърпени имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението следва да съответства на положението, което би имал авторът, ако нарушението не беше извършено. Неполученото авторско (лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването, не е единствената възможна имуществена вреда. На автора се дължи обезщетение на база действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, която нерядко е значителна. Ако не са били осъществени продажби поради нарушението, ответникът дължи също и обезщетение за пропуснатата печалба.

Когато съдебните органи определят обезщетението, те следва да вземат предвид всички приложими аспекти като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя и други. Може да се претендира и морална щета.

По кое право и по кой пазар ще се определи обезщетението за нарушение на авторско право?

Международните договори определят принципите на националния режим и на  материалната взаимност. Независимо от гражданството или обичайното местопребиваване на автора, за защитата на субективното авторско право е приложим националният закон. Това означава, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, и когато използването представлява нарушение.  Тоест по иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайното местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на нашата страна, за дължимото обезщетение е приложимо българското право.  

При определянето на размера на обезщетението, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението. 

Включва ли се в обезщетението за вреди включва и такова за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение?

Често в практиката преди да се пристъпи към съд, се прави опит за извънсъдебно уреждане на спора. Обичайно страните ползват адвокатски услуги още на този етап, за да бъдат защитени адекватно правата и интересите им. Дали обаче може да се претендира и сумата за адвоктско възнаграждение като извънсъдебни разноски, съдът се произнасяше нееднозначно. С Тълкувателното си решение върховните съдии постановяват, че безспорно това би могло да  се включи в претенцията за обезщетение.

Иск за обезщетение, приключил със съдебно решение в полза на автора, често е предшествано от негови действия за доброволно уреждане на спора с нарушителя. Такива са например изпращане на предупреждение с цел да се гарантира спазването на авторското право, покана за провеждане на преговори, медиация, спогодба или други алтернативи на съдебния процес. Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. Важно е да има деайствително нарушение на авторското право и действията за извънсъдебно уреждане в този смисъл да са били необходими.  Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да не надвишава разумния и обичаен размер и да са пропорционални с оглед постигане на споразумение. Ако размерът е значителен и непропорционален, разликата остава за сметка на ползвалия адвокатската услуга.

Трябва ли да се доказват неимуществени вреди или такива се предполагат винаги при нарушено авторско право?

При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право. Това се приема в Тълкувателното решение, като се подчертава обаче, че неимуществените вреди са присъща последица от нарушение на авторското право. Съдът не би трябвало да откаже да присъди справедливо обезщетение  за нарушено авторско право, ако  ищеца – автор не посочи и не представени конкретни доказателства. Ако няма друти доказателства, които да опровергаят наличието на отклонение от нормално физическо и емоционално състояние, породено от нарушение на правата на автора  и нарушението на авторското право е доказано – обезщетение следва да се присъди.

За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им. Въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определя и конкретният размер на присъжданото обезщетение. Затова винаги е препоръчително да се доказват и неимущществените вреди.

Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация относно обезщетение за нарушено авторско право или неговата защита, се свържете с мен на посочените контактни форми.