26 септември 2023
Отказ от наследство е правният способ, чрез който наследниците могат да се защитят от преминане на дълговете на наследодателите им към тях. Много често в практиката след кончината на близки и роднини, към наследниците идват само дългове или пък задълженията са повечете от правата в наследствената маса. За да не се окаже в ситуация, в която да плаща чужди дългове по наследство, всеки има право, освен да придобие по опис наследството, така и да направи отказ от него. Това право е абсолютно и безсрочно. Всяко пълнолетно и дееспособно физическо лице има право на това.
Отказът от наследство е едностранен акт, чрез който наследник се отказва изцяло и завинаги от наследството на своя наследодател. Това означава, че наследникът няма да придобие никакви активи, но няма да поеме и пасивите от наследствената маса.
Отказът от наследство прекъсва завинаги наследствената връзка между наследник и наследодател и същата повече не може да бъде възстановена. Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Също така отказът от наследство не може да се оспори поради погрешка.
КОЙ има право на отказ от наследство?
Всеки дееспособен наследник по закон, независимо от кой ред наследници е.
Непълнолетните, бидейки недееспособни, не могат да правят откази от наследство!
Важно е да се отбележи, че съгласно Закона за наследството, недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис
Ако има повече от един наследник, не е необходимо всички да направят отказ, нито пък ако някой направи отказ, това лишвата останалите от същото право.
Има хипотези, в които наследникът умира преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него. В този случай всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател, както и може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния. Например бащата почива след дядото, но преди да е приел или да се е отказал от наследството. Тогава детето може да приеме и двете наследства или да се откаже от наследството на дядото, само ако е приело наследството на бащата. Ако се откаже от наследството на бащата обаче, детето няма как да приеме наследството на дядото. Няма и основание за прави отказ от наследство на дядото, защото линията се прекъсва с отказа от наследството от бащата.
КОГА може да се направи отказ от наследтво?
Няма срок, в който да се направи отказ от наследство.
Единственото условие е преди това да не е направено приемане на наследството пряко или с конклудентни действия.
Пряко приемане означава да е сторено с процедурата по приемане на наследство по опис.
Конклудентно /по подразбиране/ би било ако без да е направено изрично, са предприети действия, които недвусмислено указват, че лицето желае да приеме наследството. Например такива действия биха били изтегляне на суми от банкови сметки, взимане на неполучени пенсии, продажба на имущество. Изрично следва да се отбележи, че действия, съставляващи проучване на наследствената маса, НЕ се считат от практиката за конклудентно приемане. Например такива са снабдяване с удостоверение за наследници, справки за имотно състояние, за наличие на банкови сметки. Счита се, че с такива действия наследникът събира данни, за да направи информиран избор дали да приеме или откаже наследството.
КАК се прави отказ от наследство?
За да направите законосъобразен отказ от наследство, следва да подадете Заявление до районния съд по последното местожителство на наследодателя, че се отказвате от неговото наследство.
Следва да имате предвид, че до скоро практиката налагаше това заявление да бъде нотариално заверено. ВКС обаче постанови, че обикновената писмена форма е достатъчна. С Определение № 85/20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 779/2022 г., II ГО на ВКС категорично постановява, че волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа. Ако Ви бъде изискана нотариална заверка, то същата би била незаконосъобразна.
Към Заявлението следва да приложите:
- Препис-извлечение от акт за смърт;
- Удостоверение за наследници;
- Вносна бележка за платена държавна такса – в размер на 25 лева (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
- Изрично пълномощно за това, ако заявлението е разписано от пълномощник.
Отказът се вписва в особена за това публична книга към съответния Районен съд по откриване на наследството. За вписването се издава специално Удостоверение, което е документът, доказващ наличието на законосъобразен отказ от наследство. С него можете да откажете да изпълнявате всякакви задължения на наследодателя, които трети лица или ЧСИ предяват към вас.
ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ от отказа.
Веднъж направен по надлежния ред и вписан в особената книга, отказът от наследство не може да бъде оттеглен. С него се прекъсва изначално и завинаги правната връзка с наследодателя. С вписване на отказа в особената книга на съда по чл. 52 Закона за наследството, настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. Това лице не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е било такова, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците и загубва това качество. Счита се, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството,
Съгласно чл. 53 от Закона за наследството, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Според задължителните тълкувателни практики на ВКС “при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“. Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред наследници. Ако отказалия се от наследство има свои низходящи (деца, внуци), то след отказа му от наследство те не могат да придобият никакви права върху отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН. То преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или към следващия ред наследници
В този смисъл, следва да се подчертае, че заместване в наследяването по закон от низходящи е допустимо при отказ само в хипотезата на чл. 10, ал.4 ЗН. Според нея заместване се допуска в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия. Това е в хипотезата на заместване от низходящ на починал наследодател (който се замества) и който е починал преди своя наследодател.
В заключение, отказът от наследство е добро решение, ако наследството съдържа само задължения и никакви имущества или права. Ако обаче има и права, и задължения, е добре да се прецени дали приемане по опис не е по-удачното решение.
Не са редки и случаите , при които наследникът не прима наследството, защото самият той има дългове. Често не желае например наследственото му имущество да отиде за удовлетворяване на негови вземания, а предпочита да остане в друг член на семейството. В този случай следва да се има предвид, че отказът от наследство подлежи на атакуване от кредитори на самия наследник при определени обстоятелства.
Кредиторите на наследодателя могат да атакуват отказа само като искат неговото прогласяване за нищожно, ако преди това наследството е било прието пряко или конклудентно.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.
