Ползите от информационната среща за процедура по медиация

Отдавна искам да напиша статия за ползите от информационната среща за процедура по медиация. Когато се заговори за задължителна съдебна медиация, заваляха множество въпроси и критики. Първата законодателна уредба по Закона за медиацията и ГПК бе обявена за противоконституционна. В последващата, терминологията беше прецизирана и вече се говори правилно само за задължителна информационната среща за процедура по медиация. Така се даде втори шанс на задължителната процедура. Медиацията, като способ за уреждане на спорове, е по дефиниция доброволна. В този смисъл, никой, дори съд не може да задължи спорещи лица да прибегнат към медиация. Да се уреди обаче, че за определени категории делаинформационната среща за процедура по медиация е задължителна, а по други – съдът преценява дали да ги насочи към нея, според мен е изключително добро дългосрочно решение.

Както всяка новост, така и информационната среща за процедура по медиация, се нуждае от време, за да се развие и утвърди своя потенциал. Обикновено скептиците възразяват, че е загуба на време. И е абсурдно някой да задължава страни, които са стигнали до съд и очевидно не са се разбрали, да си губят времето като бъдат задължени да участват лично в информационната среща за процедура по медиация. На пръв поглед звучи логично, но подобен извод може да направи само някой, който никога не е имал досег с медиация и не е запознат с нейните ползи.

Защо съдът ще ме задължава да отида на среща с противниковата страна, като аз не желая?

Думата „задължителен“ сама по себе си предизвиква съпротива. Провежда се и в Съдебен център за спогодби и медиация, което също звучи задължаващо В крайна сметка обаче, доста често няма никакъв друг работещ механизъм да направиш така, че двете враждуващи страни да седнат един до друг и поне да опитат да разговарят. В практиката ми в съдебната медиация /ще си позволя да ползвам този термин за повече пригледност, не защото е коректен/, почти всеки случай едната страна заявява, че е опитала да се разберат, но другата страна дори не е отговорила. Причините обикновено са различни, но резултатът е това – липса на реален опит за споразумение. Често страните наистина за първи път сядат един срещу друг очи в очи след като спорът е ексалирал. И този момент реално се установява може или не може да се стигне до някакво споразумение.

Когато в крайна сметка лицата бъдат задължени да се явят заедно да чуят какво е това медиация и какви биха могли да са ползите за тях, често това е ключов момент. Медиаторът, като трето неутрално и безпристрастно лице, има за цел да разясни на страните, че тук е мястото, където те лично могат да достигнат някакво взаимоизгодно решение. По своя воля и както те си го представят. Често именно това променя настойката им. Обяснявам им, че всичко в тази процедура зависи от тях и че се свободни във всеки един момент да я прекратят.

Ролята на медиатора е само да ги напътства и да води комуникацията в посока, че от противопоставяне на позиции да стигнат до сближаване на интереси. Самите страни са тези, които ще вземзат всички крайни решения. А не трето лице – арбитър, какъвто е съдът. Това, в крайна сметка, според моята практика, е разковничето към това все пак да се опита и реалната процедура. Старните харесват да държат контрола в своите ръце, дори и когато са се обърнали към съда като последен изход от ситуацията.

Защо да си губя допълнително време, като вече има съдебен процес?

Тук задавам един единствен въпрос – кое е реалната загуба на време – евентуалните 3 часа пълна медиационна процедура или минимум 3 години съдебен процес? Напълно реално е за 3 часа да се разреши спор, който е натрупан с години и който ще се решава пред съда средно 3 години.  3 часа срещу 3 години? Мисля, че отговорът е ясен.

Дори и да не се получи резултат, със сигурност нищо няма да загубиш. Една информационна среща може да трае максимум час. Дали ще продължат след това страните, зависи изцяло и само от тях. Често информационната среща може да се проведе и за 15-20 минути. Уверена съм, че независимо от резултата, не е загуба на време. И въпрос на наслагване и натрупан опит, за да се установи това от повече хора.

Нямам какво да спечеля от тази среща, защо ми е?

Всъщност можеш да спечелеш много:

• Ще научиш какво представлява съдебната медиация, а и за медиацията по принцип. Информацията ще ти я поднесе самият медиатор, който най-добре би могъл да извади наистина ценната за страните информация
• Ще оцениш опцията сам да постигнеш разрешение тук и сега. Можеш да разделиш оставащото време на отделни срещи, включително и онлайн. Времето на всички ни е ценно.
• Ще можеш да спестиш време, нерви и средства в дълги съдебни битки
• Ще можеш да решиш дали да дадеш шанс на медиацията и евентуално да приключиш делото по начин, който те удовлетворява и това да бъде одобрено от съда
• Ще разбереш, че постигнатото споразумение може да стане съдебна спогодба
• Ще установиш, че има и финансов стимул – на пъво място не те грози глоба поради неучастие. На следващо – 85% от държавната такса за делото ще бъде възстановена при постигнато споразумение и приключване на делото. За имотни и търговски казуси това може да е сериозна сума. И не на последно място – информационната среща и два часа същинска медиация се финансират от държавата, страните не заплащат нищо.

Защо трябва да ходя лично, а не мога да пратя адвоката?

Тази опция бе приета за физическите лица. Юридическите могат да участват чрез законен представител или адвокат – пълномощник.

Физическите лица обаче трябва да се явят лично. Това не означава, че с тях не могат да се явят и адвокати, дори повече от един. Важно е да бъдат лично по причините, които посочих по-горе. Често това е първият и последен шанс за реално споразумение. Когато хората усетят, че нещата са в техни ръце и от тях зависи, това наистина може да бъде добър стимул. Затова – гледайте на това не като на тежест, а като на възможност. Защото наистина е такава!

Мястото на адвоката в информационната среща

Медиаторът няма право да дава правни съвети, нито да изготвя споразумението. Това е работа на адвокатите. Присъствието им на информационата среща, допринася все пак за спокойствието на страната, че ако има нужда от правен съвет – има към кого да се обърне веднага и на място. Също така адвокатите могат реално да подпомогнат процеса, тъй като те най-добре знаят детайлите по делото и веднага след информационната среща могат да дадат съвет за последващото развитие.  Затова, адвокатите си остават важна част от процедурата. Просто истинският център в информационната среща и в самата съдебна медиация – е страната.

Уверена съм, че ползите от цялата процедура и особено от информационната среща, са и ще бъдат големи. Опцията да се постигне взаимоизгодно споразумение, когато това е възможно, в крайна сметка е печелевшо за всички. Съдът ще бъде облекчен. Страните – удовлетовени от бързо и трайно решение и вероятно подобрена комуникация. Адвокатите – ще защитили добре интереса си на клиента от бързо и качествено решение. Разбира се, за да се получи този ефект – следва на информационната среща да се даде шанс, без предразсъдъци. Защото в крайна сметка, за един кратък период от време ще получиш още едно познание – за медиацията, и за възможността да се постигне споразумение. Познанието винаги обогатява. А какво ще направиш с това познание – е изцяло твое решение.

Настоящата статия има само информативен характер и не представлява правна консултация. В случай, че желаете да научите повече за медиацията, искате  да проведете процедура по медиация или сте задължени да участвате в съдебна медиация, свържете се с мен на посочените контактни форми.