28 ноември 2025
Проектът „Open the Whistle: Защита на лицата, подаващи сигнали, чрез прозрачност, сътрудничество и стратегии за отворено управление“ (OPWHI) засяга една много важна тема. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, беше приет през 2023г. Последните изменения са от тази година, обнародвани в ДВ. бр.38 от 9 Май 2025г. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз (Проект: 101140801 — Покана: CERV-2023-CHAR-LITI-WHISTLE). Партньори в проекта са експерти от Италия, Испания и България. В проекта от българска страна участват Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ и Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/. Целта на проекта е да създаде подкрепяща среда за безопасно подаване на сигнали за нарушения на правото на Съюза и други нарушения. Също така на фокус е изграждането на култура, при която лицата, подаващи сигнали, могат да говорят открито без да се притесняват от негативни последици.
Обучение по проекта
Всъщност, макар че законът е в сила близо две години, все още темата е сравнително непозната и неразяснена. Участвах в обучение в рамките на този проект, тъй като темата е важна, а проектът – добре разработен от сериозен екип от експерти. Представители на отдел „Международно сътрудничество и управление на проекти“, Комисия за защита на личните данни и главен експерт, Правна програма, Център за изследване на демокрация представиха проекта в рамките на обучението. Разгледани бяха вътрешните и външните канали за подаване на сигнали. Обучението представляваше своеобразен уъркшоп и участниците обсъждаха практически въпроси във връзка с изграждането на каналите и функционирането на системата. Беше представена и съдебна практика по темите, като и бяха обсъдени реални казуси.
Темите на обучението
Разгледаха се основни моменти от системата за защита на лицата, подаващи сигнали по ЗЗЛПСПОИН.
Основните теми, които се дискутираха бяха:
►Институционална рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения:
– обхват на ЗЗЛПСПОИН
– видове канали за сигнализиране и характеристика
– публично оповестяване на информация за нарушения
– правомощия и задължения на Комисията за защита на личните данни като централен орган за външно сигнализиране
►Предизвикателства пред защитата на лицата, подаващи сигнали по външен канал:
– процедури за сигнализиране
– комуникация между институции и сигнализиращите лица
– управление на вътрешни разследвания и връзката им с външните канали
– защита на личните данни на сигнализиращите
– мерки за защита и мрежи за подкрепа
►Роля на гражданските организации и медиите при сигнализиране на нарушенията
и защитата на сигнализиращите лица, също бе засегната. От комисията представиха и избрани случаи от досегашната практика.
► Подаване на сигнали по вътрешни канали и обработването им. Необходими документи. Развитие и възможни усложнения.
► Преглед и анализ на съдебната практика, свързана със сигналите за нарушения. Основен акцент в съдебната практика касае два момента:
- Разграничаването на исковете за обявяне на незаконосъобразност на актове за прекратяване на трудови правоотношение по КТ и обявяването на нищожни на такива актове по ЗЗЛПСПОИН.
- Мерки на защита по ЗЗЛПСПОИН
Поставен беше акцент върху необходимостта от провеждане на обучения на служителите, въпреки липсата на задължение по закон за това.
Практическо ръководство
В края на обучението беше представено изготвеното в рамките на проекта практическо ръководство по темата. То е резултат от знанията, научните изследвания и упоритата работа на институциите, академичните среди и организациите на гражданското общество от Италия, България и Испания. То съдържа набор от инструменти и има за цел да предостави теоретични знания и практически насоки за създаване на нова представа и стабилен модел за защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Необходимо е да се гарантира безопасна и подкрепяща среда за сигнализиращите лица и да се улесни ефективното докладване на неправомерно поведение. Ръководството изследва пет основни аспекта на подаването на сигнали за нередности, структурирани в пет глави. Те предлагат и нови идеи и практически препоръки за прилагане на добри практики и насърчаване на нови виждания за подаване на сигнали.
Ръководството можете да откриете на сайта на Проекта.
Знаете ли достатъчно за т.нар. Whistleblowing?
Оказва се, че масово темата не се познава достатъчно добре както от задължените лица, така и от самите лица, които биха искали да подадат сигнал. Каква точно защита имат те и как да се подават сигналите са въпроси, които имат нужда от широко дискутиране.
Темата като цяло може да се раздели на две основни направления:
- „подаването на сигнали“ – спецификата от гледна точка на компетентните органи по външните канали и по вътрешните канали, отговарящи за функционирането на системата.
- „лицата, сигнализиращи за нередности“ – спецификата от гледна точка на лицето, което сигнализира, възнамерява да сигнализира или изпитва последиците от подадения сигнала
Доста лица са задължени по две линии – брой наети лица и предмет на дейност. Често вторият критерий се пропуска. Основен проблем се оказва липсата на адекватно и реално обучение на кадрите, както и цялостно разясняване на защитата на лицата, подаващи сигнали и специалният закон като цяло.
Те първа се генерира практика, въпреки че вече е налична и съдебна такава, макар и сравнително оскъдна. Казуси в практиката има, като тяхното разрешаване изисква често комплексен подход. Следва да се изградят добри канали и да се утвърдят полезни практики. Това е важно за всички нас, защото сигнализирането за корупция е важно за цялото общество.
Някои ключови констатации от различни изследвания /източник – ръководството от проекта/:
■ Само 48% от жените вярват, че могат да сигнализират за случаи на корупция
без риск от отмъщение, в сравнение с 54% от мъжете.
■ Стимули за сигнализиране: експериментално проучване сред над 2 000 служители показва, че жените имат по-голям стимул от мъжете да предприемат действия, ако има защита срещу отмъщение и законово задължение.
■ Според проучване в Италия, няма съществена разлика в желанието за сигнализиране между мъжете и жените. Това, което трябва да бъде допълнително проучено обаче, е страхът от отмъщение от страна на мениджъри и колеги и повишените нива на стрес, който жените изпитват след подаване на сигнал.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация по въпроси относно защита на лицата, подаващи сигнали, или от обучения на служителите по тази тема, се свържете с мен на посочените контактни форми.
