12 април 2024
В бр. 27 на Държавен вестник са обнародвани изменения и допълнения в Кодекса на труда /КТ/, като в съществената си част те касаят работа от разстояние. Противоречиви са мненията дали с това работата от разстояние или така нареченият „хоум офис“ се олеснява или напротив – се ограничава. Работа извън стандартното установено работно място при работодателя стана масово по време на Ковид. Предвид обаче наличието на доста предимства и полезна гъвкавост, не малко компании запазиха работата от разстояние.
Дефиниции за работно място
Изрично се предвижда, че освен характера на работа, в трудовия договор се определя и мястото на работа.
Създава се нова ал. 8 в чл. 107з, съгласно която се посочва, че с трудовия договор по ал. 7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Досега това ставаше с Анекси към основното трудово правоотношение. Работодателят може да промени мястото на работа. Това обаче може да е за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя. Това ще става при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието.
Дадено е и определение на „работно място“ при работа от разстояние:
„…място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“.
Отпаднал и текстът, който задължаваше служителя да осигури в дома си или избраното от него друго помещение определено пространство за работно място. Новата редакция определя като достатъчно работникът или служителят да осигури работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние.
Работникът или служителят има задължението да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.
Безопасни и здравословни условия на труд
Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Работникът трябва да получи информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение. Въз основа на получената информация, работникът или служителят преценява дали е възможно да осигури съответното помещение, където да е работното му място. След като е определено съответното място, откъдето ще се извършва работата от разстояние, е въведено задължение работникът или служителят да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние. В тази връзка отговорността на работодателя за трудова злополука може да бъде намалена. Това ще е така, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука. Това може да е станало допускайки груба небрежност или когато не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
Въведено е изискване предварително да се уговори ред и начин работникът или служителят да уведомява работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице, за всяка злополука на работното място.
Правила за възлагане и отчитане на работата от разстояние
С трудовия договор или с вътрешни актове на работодателя, се приемат правила, чрез които се определят:
- редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние;
- съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.
Задължението работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, да съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя, е отменено.
Създадена е нова разпоредба, съгласно която действително отработеното време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време. Преди промените единствената възможност за отчитане на действително отработеното време за работещите от разстояние, беше да се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Сега има и алтернативна възможност действително отработеното време да се отчита и чрез автоматизирана система.
Промените в КТ регламентират с нови ал. 10 – 12 в чл. 107з от КТ изискванията при използването на информационни системи в процеса на работа. Предвижда се задължение за работодателя да предоставя на работника или служителя писмена информация за вида и обема на данните, събирани и обработвани във връзка с работата, когато се използва информационна система за възлагането и отчитането на работата.
Така например тази информация, която има значение за възлагане и отчитане на работа, може да включва събиране на:
- лични данни за работника или служителя,
- неперсонифицирана статистическа информациявъв връзка с оценката на представянето на отделно звено или
- друг вид данни
В случай, че това води до ново обработване на лични данни, това следва са се отрази надлежно в политиките за защита на личните данни.
За първи път в трудовото законодателство се регламентират изискванията при използването на информационни системи за алгоритмично управление (изкуствен интелект) при трудовите отношения. Важно е да се осигурят правата на работниците и служителите, тъй като е възможно да се навлезе твърде много в личното пространство.
В тази връзка, работника или служителя има изрично право да поиска преразглеждане от човек на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му. При подадено искане за това, работодателят или определено от него длъжностно лице ще трябва да провери решението на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или ужителя за окончателното решение.
Право на непрекъсна почивка /Право на изключване/
Предвид особеностите на работата от разстояние, се създаде и право на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. Под комуникация се разбира всякакви средства за това – телефон, мейл, социални мрежи и т.н. Изключения са възможни, ако в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо. Някои професии все пак налагат да се предвидят и изключения от правилото /медици, аварийни работници и др/. Следва да се обърне внимание, че разпоредбата се прилага за всички работещи, независимо дали те полагат труд от разстояние или на територията на предприятието.
Работникът или служителят обаче следва да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица, а не само с търговски партньори, както беше разписано досега в КТ.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация относно трудови договори и съобразяване с новите изисквания, се свържете с мен на посочените контактни форми.
