03 септември 2024
Често клиенти – физически лица търсят правен съвет относно кога и как съдружници могат да пристъпят към разпределяне на дивиденти в ООД/ЕООД. Интересуват се задължително ли е да го правят всяка година и в кой период да е. Всъщност доскоро беше често срещана практика разпределяне на дивиденти в ООД/ЕООД да не се извършва години наред. Това само привидно спестява плащането на данък дивидент, защото същият следва да се заплати в последствие за по-голяма сума. Също така, ако съдружниците нямат друг официален доход, разпределяните дивиденти често се оказва единственият им легален приход. При данъчна проверка, това е от съществено значение. Натрупването на неразпределена печалба и отнасянето й към едноименния фонд обичайно често излиза доста по-скъпо от регулярното разпределение на дивиденти.
Какво представляват дивидентите?
В Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, е определено в Допълнителните разпоредби, че
“Дивидент” е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
Въз основа на това определение се формира доходът за данък върху дивиденти за физическите лица.
В разпоредбите, касаещи ЕООД/ООД, в чл. 133 ал. 2 от ТЗ е записано, че съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Оттук следва естествено, че разпределяне на дивиденти е възможно само при наличие на печалба.
От коя печалба може да се разпредели дивидент?
Печалбата на дружеството може да е за непосредствено изминалата финансова година. Възможно е и да е натрупана през минали години във фонд „Неразпределена печалба“. От 2022г, в резултат на промемена практика на НАП, вече може да се разпределя и авансово от текущата печалба.
До новото становище на НАП, авансовото разпределение на текуща печалба се третираше от данъчните като скрито разпределение на печалба по смисъла на ЗКПО. В свое становище изх.№ 33-00-165 #1/09.06.2022 г. ЦУ на НАП счита, че извършеното авансово разпределяне на текущата печалба (преди финансовата година да е изтекла) представлява разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, съответно § 1, т. 5, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗДДФЛ, когато в годишен аспект е налице нетна счетоводна печалба в размер, равен или превишаващ авансово разпределената сума.
Какво е необходимо за разпределяне на дивиденти?
Освен наличието на печалба, е необходимо да има решение на общото събрание на съдружниците или съответно на едноличния собственик на капитала.
За решението се изготвя Протокол за разпределение на дивиденти, в който се записва коя печалба се разпределя и как – в цялост или само опредлен процент, както и какви са дивидентите на съответния съдружник. Въз основа на решението, дружеството изплаща съответните дивиденти на съдружниците.
Разпределението на дивиденти е допустимо само между всички съдружници. Ако в едно дружество има например трима съдружника, не може да се разпредели печалбата само за двама от тях.
Допустимо е обаче да не се разпределя цялата печалба за изминалата година, а например само 50%. Няма ограничения в тази посока. На практика дивиденти могат да се разпределят всеки месец, поетапно, ако такова е решението на съдружниците.
Как се изплащат дивидентите?
От 01.09.2023 г, когато влязоха в сила изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, ако размерът на дивидента е сума, която е равна или надхвърля 1000 лева, изплащането следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Преди тази дата ограничението беше 10 000 лв. Промяната ограничи освен плащанията в брой на дивиденти, така и често практикуваното изчистване на натрупани суми в каса чрез разпределяне на дивиденти в брой. Заедно с другата промяна, касаеща деклариране на касовите наличности, се цели да се изсветлят капиталите и да се канализира оборота на суми в дружествата.
Ако дивидентът, който се изплаща на конкретния съдружник не надхвърля 1 000 лв, то той може да се изплати и в брой. Следва да се подчертае, че за спазване на ограничението, се отчита не общия размер на разпределените дивиденти, а сумата за дивидент на отделния съдружник.
Коя сума се взима предвид при преценка дали дивидентът може да се изплати в брой?
Общата сума на дивидентите е ирелевантна за това дали е приложимо ограничението на ЗОПБ. Ограничението до 1000 лв. в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не се отнася и при изплащането на дивидент на съдружник повече от един път в годината. Дори и общата стойност на дивидентите, изплатени през годинана на един съдружник да е например 5 000 лв, ако това е направено на 5 отделни плащания и за всяко има изготвен протокол – решение на съдружниците и сумата на всяко едно от тези плащания (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законовоопределения размер, то тогава ограничението не важи. Всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците. В този смисъл е и практиката на НАП / например становище Изх. № М-39-00-2 от 04.05.2020 г./.
С какъв данък се облагат дивидентите и кой го внася в бюджета?
Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, ставката на данъка е 5%. Данъкът се удържа от юридическите лица, които разпределят дивиденти. Те и го внасят в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дивидента. В същия срок предприятието следва да подаде в НАП и Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.
