13 февруари 2024
Все по-често бъдещите съпрузи се замислят още преди сключване на брака дали да изберат режим на разделност при семейните отношения. Доскоро двойките изобщо не обсъждаха този аспект на своите отношения преди евентуална раздяла. Дори не знаеха за различните опции, които допуска закона след 2009г, когато беше приет новият Семеен кодекс /СК/. С него се въвеждат три режима на имуществените отношения между съпрузите, като кой ще приложат – е въпрос на личен избор. Важно е да се отбележи, че изборът може да бъде направен както преди сключване на брака, така и след това, преди прекратяването му. Все още много клиенти се изненадват, че брачен договор може да се сключи и по време на брака, както и че могат да променят режима на имуществените си отношения.
Режими на имуществена общност
- законов режим на общност
Той се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Това напрактика все още е най-честата хипотеза. Всичко, което съпрузите придобият възмездно по време на брака, става семейна имущствена общност /СИО/ на двамата.
- законов режим на разделност
Съпрузите избират режим на разделност на семейните отношения, при който придобитото от всеки по време на брака остава негова собственост, а ако придобият права или права върху вещи съвместно – стават обикновена съсобственост.
- договорен режим
Съпрузите избират да договорят имуществените си отношения със специфики за всеки случай или за конкретни вещи и права върху вещи чрез брачен договор.
Режимът на имуществените отношения се регистрира в Централен електронен регистър към Агенцията по вписванията – Регистър на имуществените отношения на съпрузи.
Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака.
Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19 от СК.
Процедура за приемане на режим на разделност.
При сключване на брака
Двама души могат да заяват режим на разделност на семейните отношения още при сключване на брака си. В този случай те заверяват съвсеместно декларация за избор на режим на разделност и я представят заедно с комплекта от документи за сключване на граждански брак. Този избор ще бъде отразен незабавно при сключване на договора и ще касае цялото имущество, придобито по време на брака.
Промяна на режима на имущество по време на брака
Документът за промяна на режима на имуществени отношения – нотариално заверената декларация от двамата съпрузи, се предоставя пред длъжностно лице в общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Промяната се отразя и в акта за брак.
Длъжностното лице вписва в регистъра на имуществените отношения избрания от гражданите режим, като изпраща служебно и незабавно уведомление до Агенцията по вписвания за извършената промяна.
В общината следва да представите:
- Нотариално заверената декларацията за разделност
- Заявление за отразяване на избор или промяна на режим на имуществените отношения между съпрузи
- Документ да платена такса /различна във всяка община/
Процедурата можете да извършите:
- Със заявление на гише в център за административно обслужване
- По електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване
След вписването, можете да се снабдите с Удостоверение за режим на имуществените ви отношения. Удостоверения от регистъра се издават за посочено лице или акт за граждански брак, относно актуалния регистриран режим на имуществени отношения, избран от съпрузите.
! Всеки гражданин може да получи удостоверение за актуално състояние във всяко териториално звено на Агенцията след заплащане на дължимата държавна такса.
Специфика за заварените бракове
Нормата на §4 СК от 2009 г. Предвижда възможност за преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове- сключени преди 2009. Ал.2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК – 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.
Последици от режима на разделност
В случай, че режимът е избран при сключване на брака, разделността касае всичко придобито през брака.
Съществуват обаче различни становища от кой момент влиза в действие разделността, ако този режим е избран по време на брака. Преобладаващо е становището, че то действа занапред.
Все пако обаче има е съдебна практика в обратния смисъл.
„ Съгласно чл. 33, ал.1 СК имуществения режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание“. Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездния характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал.3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност.
Аргумент в подкрепа на извода, че избора на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал.2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди или след избора на режим на разделност. Така по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим.“ /Решение № 50051/02.05.2023 г. по гр.д. № 2602/2022 г. на ВКС, I г.о. /
В режима на разделност, правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
Изключения
Все пак законът определя няколко особености и изключения:
- При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.
- Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, също се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
- Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. Въпреки режима на разделност, за задължения, поети за нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Под „нужди на семейството“ най-вече се визират задълженията за консумативни разходи.
- Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.
Видно е, че изключенията могат потенциално да предизвикат нови имуществени спорове. За да се избегнат изцяло, страните могат, вместо декларация за разделност, да подпишат брачен договор и да уредят всички последици по своя воля.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативен характер. Ако се нуждаете от правна консултация, се свържете с мен на посочените контактни форми.
