16 януари 2026
В брой 115, от дата 30.12.2025 г. бяха обнародвани новите моменти относно споделеното родителство и последните промени в СК /Семеен Кодекс/. Промените бяха подложени на дълги дискусии и предизвикаха множество разнопосочни становища. В мотивите към законопроекта е записано, че изменението на чл. 59, касаещ споделеното родителство, предполага по-благоприятно за детето решение. С новата разпоредба емоционалната връзка с двамата родители следва да се съхрани. Раздялата на родителите не би се отразила негативно върху нравственото и пълноценното развитие и възпитание на детето. Законодателите приемат, че съвместното упражняване на родителските права дори и когато не е по взаимно споразумение, ще даде възможност за детето да запази естествената семейна среда преди раздялата на родителите.
С новата разпоредба се преодолява приетото през 2017 г. тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, по темата. Според решението се “изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им”. Т.е. досега режим на споделено родителство беше възможен само по взаимно съгласие между родителите. Гласуваните изменения в чл. 59 дават възможност за уеднаквяване на последиците от развода в посока родителски права по споразумение и по исков ред.
Новият текст на чл. 59 СК за упражняване на родителските права и задължения след развода
Въвежда се възможността за съвместно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете и при развод по исков ред.
При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се постигне във всяко положение на делото и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като в този случай родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях.
Изрично е записано, че споразумението може да бъде постигнато, включително със съдействието на медиатор. Семейните спорове като цяло следва да преминат през информационна среща за медиация. Практиката показва, че именно в тези спорове, добър и опитен медиатор успява да сближи позициите на страните. Споразуменията чрез медиация са чест резултат от провеждането на тази процедура. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
Когато не се постигне споразумение, съдът служебно определя местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата, възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това, както и мерките относно упражняването на тези права и задължения.
Съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител когато
– и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и
– това е в най-добрия интерес на детето.
Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.
Индивидуален подход за всеки случай
Няма заложени конкретни общи параметри. Всичко се решава спрямо интереса на детето и според конкретния случай. Съдът решава въпросите по ал. 2 – 4 от чл. 59 СК с оглед най-добрия интерес на детето. Преценяват се всички обстоятелства като:
- възпитателските качества на родителите,
- полаганите до момента грижи и отношението към децата,
- желанието на родителите,
- привързаността на децата към родителите,
- пола и възрастта на децата,
- възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
- социалното обкръжение
- материалните възможности.
В Семейния кодекс беше записано, че “режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата – през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация”.
Освен това е регламентирано задължение за родителя, при когото детето живее, “да съдейства на другия родител и своевременно му предоставя информация за всяко дете, уведомява другия родител предварително и представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период от време”
Накратко някои ключовите промени, свързани с упражняването на родителските права
|
Правен институт |
Преди |
Сега (Нова уредба в СК) |
| Упражняване на правата | По правило: Еднолично (от единия родител). | Възможно да е Съвместно (от двамата). |
| Критерии за преценка | Пол и възраст на детето, привързаност, материални условия, родителски качества. | Запазват се старите, но се добавя анализ на родителския капацитет и способността за сътрудничество. |
| Определяне на режим | „Режим на лични отношения“ (ограничен достъп). | Подробен план за родителство (интегрирано участие). |
| Местоживеене | Един адрес, свързан с носителя на правата. | Един адрес, но без той да ограничава престоя при другия родител, който може да е равностоен. |
| Пътуване в чужбина | Винаги изрично съгласие или дело по чл. 127а. | Възможност за прогнозно разрешение в самото решение/споразумение. |
Местожителство на детето
В чл. 126, ал. 1 се създаде изречение второ: „За промяна на местоживеене на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласие на двамата родители, включително при постановено решение по чл. 59 и 127.“
Родителите може да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, включително за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, за личните отношения с детето и издръжката му. Родителите може да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.“
Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, те може да се обърнат към медиатор. Изключение са случаите на домашно насилие. Могат и да отнесат спора до районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Промяна в ГПК
Направено е изменение и в чл. 322 от Гражданския процесуален кодекс, който не е изменян и допълван с приемане на сега действащия Семеен кодекс през 2009 г. Действащият досега текст на чл.322, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс не отразяваше ограничаване на служебното начало в бракоразводния процес само до въпроси, засягащи ненавършили пълнолетие деца —упражняване на родителски права, лични отношения, издръжка, ползване на фамилното жилище. Изменението запазва служебното произнасяне по тези въпроси, ако съпрузите не могат да постигнат съгласие, относно упражняването на родителските права и личните отношения. От служебното произнасяне обаче отпаднат въпроси, засягащи само съпрузите – фамилно име, издръжка и ползване на фамилното жилище, ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца. По тези въпроси съдът трябва да бъде изрично сезиран.
Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, като се прилага чл. 59 от Семейния кодекс, както и за издръжката на децата и ползването на семейното жилище, когато има ненавършили пълнолетие деца. С тях може да се предявят и искове за издръжката между съпрузите и фамилното име, както и за ползването на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.
Настоящата статия има само информативен характер относно споделеното родителство и последните промени в СК . Ако се нуждаете от правна консултация или медиация, се свържете с мен чрез посочените контактни форми.
